Тъкмо на това се надявал Палечко и почнал да вдига страшен шум, да буйства и да крещи с всички сили.
— Мирувай, че ще събудиш хората — рекъл вълкът.
— Какво от това? — отвърнал Палечко. — Ти се налапа до насита, сега и аз искам да се повеселя.
И отново почнал да крещи, колкото му глас държи. Най-сетне баща му и майка му се събудили, изтичали до килера и надникнали през пролуката. Като видели, че има вълк, мъжът грабнал брадвата, а жената косата.
— Ти стой по-назад! — рекъл мъжът, като влезли в килера. — Ще го ударя с брадвата и ако не падне мъртъв, ти ще го праснеш с косата и ще му разпориш търбуха.
Щом чул гласа на баща си, Палечко викнал:
— Татко, аз съм тук, затворен съм в търбуха на вълка.
Бащата безкрайно се зарадвал и рекъл:
— Слава Богу, намери се пак милото ни чедо!
Накарал жена си да остави настрана косата, за да не нарани с нея Палечко, замахнал с брадвата и ударил така силно вълка по главата, че го прострял мъртъв на земята. После донесли нож и ножица, разпрали му търбуха и извадили момченцето.
— Ох, — въздъхнал бащата, — колко се тревожихме за тебе!
— Къде се губи толкова време?
— Ех, татко, бях в миша дупка, в кравешки стомах и във вълчи търбух, но занапред няма да се отделям от вас.
— И ние няма да те продадем втори път дори за всичките богатства на света — рекли родителите и почнали да галят и целуват милия си Палечко.
После му дали да хапне и да пийне и му поръчали нови дрехи, защото старите се били скъсали съвсем.
© Димитър Стоевски, превод от немски
Brüder Grimm
Сканиране и разпознаване: Анани Младенов
Публикация:
Братя Грим — Приказки
Превод — Димитър Стоев
Илюстрации — Антония Дончева
Редактор — Петя Дочева
Технически редактор — Иван Додов
Издателство — „Св.св. Кирил и Методий“
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2463]
Последна редакция: 2007-04-29 13:47:07