Братя Грим - Трите сестри

Тръгнал той право към омагьосаната гора, защото само една мисъл занимавала ума му: да намери сестрите си. Лутал се дълго в гората, без да срещне човек или звяр, ала след три дни видял пред една пещера млада жена; тя седяла на земята и играела с едно мече, а друго, още съвсем мъничко, лежало в скута й.

Рейналд се сетил, че това е голямата му сестра, слязъл от коня си и отишъл при нея.

— Мила сестро, аз съм твоят брат Райналд и дойдох да те видя.

Принцесата се вгледала в лицето му и понеже приличал много на нейния баща, не се усъмнила в думите му, но се изплашила и казала:

— Ох, мили братко, ако животът ти е мил, бягай оттук. Щом мъжът ми, мечокът, се прибере и те завари у дома, ще те разкъса.

Ала Райналд рекъл:

— Не се страхувам и няма да се отделя от тебе, докато не разбера какъв живот водиш тук.

Като видяла, че не може да го отклони от решението му, принцесата го завела в пещерата — същинска меча бърлога. На едната страна имало купчина листа и сено, на които спели мечокът и мечетата, а на другата имало разкошно легло от червено дърво със златна украса — в него спяла принцесата. Тя накарала Райналд да се скрие под леглото.

Не минало много време и мечокът се прибрал.

— Мирише ми на човешко месо — рекъл той и се опитал да пъхне дебелата си глава под леглото.

— Успокой се, кой може да влезе тук!

— Намерих в гората един кон и го изядох — изръмжал мечокът и муцуната му наистина била още изцапана с кръв. — На този кон е имало човек и затова ми мирише на човешко месо.

Навел се пак да надникне под леглото, но принцесата ритнала тъй силно мечока, че той се преметнал презглава, легнал на листата и заспал.

На всеки седми ден мечокът се превръщал в хубав принц, пещерата — във великолепен замък, а горските животни — в негови придворни. В такъв ден принцът бил отвлякъл принцесата; пред замъка я посрещнали хубави млади жени, устроили голямо празненство и вечерта тя заспала щастлива. Но щом се събудила на другия ден, видяла, че се намира в тъмна меча бърлога, че съпругът й се е превърнал в мечок, който ръмжал в нозете й; само леглото и всичко онова, до което се докоснала тя, останало непреобразено. Живяла шест дни в мъка, но на седмия пак я обзела радост. И тъй като към възрастта й се прибавял само по един ден на седмица и принцесата не стареела бързо, тя била доволна.

Родила на съпруга си два принца, които също така шест дни били мечета, а на седмия добивали човешки образ. Хранела се с най-отбрани ястия, сладкиши и плодове, а мечокът бил послушен и изпълнявал всяко нейно желание.

Като се събудил сутринта, Райналд видял, че лежи в копринени завивки. Дошли слуги да му облекат най-скъпи дрехи и да бъдат на услугите му, защото това бил седмият ден от седмицата.

После влезли сестра му с принцовете и зет му, мечокът, и много се зарадвали, че е дошъл да ги види. Всичко тънело в разкош и великолепие, целият ден бил изпълнен с радости и удоволствия, но вечерта принцесата казала:

— Мили братко, побързай сега да се махнеш оттук! Утре призори моят съпруг ще се превърне отново в мечок и ако те завари тук, не ще може да устои на природата си и ще те изяде.

После дошъл принцът мечок, дал му три мечи косъма и рекъл:

— Изпаднеш ли беда, потъркай ги един в друг и аз ще ти дойда на помощ.

После се целунали, взели си сбогом, Райналд се качил в каляската и потеглил. Летяла коляската през гори и планини чак до разсъмване, когато небето почнало да просветва. Изведнъж Райналд разбрал, че лежи на земята, жребците и каляската били изчезнали, а в светлината на изгрева съгледал шест мравки, които препускали и теглели лешникова черупка.

Райналд се досетил, че още се намира в омагьосаната гора и решил да намери втората си сестра. Пак се лутал напразно три дни, ала на четвъртия чул плясък на криле и видял един голям орел, който кацнал на гнездото си. Райналд се скрил в гъстите храсти и почакал орелът да излети пак; след седем часа той отново се вдигнал към небето. Тогава Райналд излязъл от скривалището си, застанал под дървото и викнал:

— Мила сестро, ако си горе, обади се да чуя гласа ти! Аз съм Райналд, твой брат и дойдох да те видя.

Отгоре се чул глас:

— Ако ти си Райналд, моят мил брат, когото още не съм виждала, качи се при мене.

— Райналд започнал да се катери, но стволът бил много дебел и гладък. Три пъти опитал да се покатери, но не успял. Тогава сестра му пуснала копринена въжена стълба, той се изкачил по нея и стигнал бързо до голямото орлово гнездо.