Братя Грим - Шестте лебеда

Разплакало се момичето и рекло:

— Не можете ли да се спасите някак?

— Ох, не — отвърнали те, — условието е много тежко. Ти не бива цели шест години нито да говориш, нито да се смееш и през това време трябва да ни ушиеш шест ризки от коприва. Но ако от устата ти излезе дори една-едничка дума, целият ти труд ще отиде напразно.

И ето, че изтекъл четвърт час и братята отново се превърнали в лебеди и отлетели през прозореца.

Ала момичето решило да спаси братята си, дори ако това щяло да му струва живота. Напуснало колибата, отишло навътре в гората, качило се на едно дърво и прекарало там нощта. На другата сутрин тръгнало из гората, набрало коприва и започнало да шие. Нямало с кого да говори, не му било до смях — седяло и гледало само работата си.

След като прекарало доста дълго време така, един ден господарят на тази земя отишъл на лов в гората и ловците му спрели под дървото, на което седяло момичето. Повикали го и попитали:

— Коя си ти?

То не отговорило.

— Слез при нас, няма да ти сторим никакво зло — казали те.

То само поклатило глава. И понеже не го оставили на мира с непрекъснатите си въпроси, то им хвърлило златната си огърлица, като мислело че това ще ги задоволи. Но те продължавали да го викат и тогава то им хвърлило колана си. Но когато и това не помогнало, хвърлило и панделките от чорапите и лека-полека всичко, от което можело да се лиши. Накрая останало само с ризката на гърба си. Но ловците пак не си отишли. После се покатерили на дървото, свалили момичето на земята и го завели пред царя.

— Коя си ти? Какво правеше на дървото? — попитал царят.

Но то не отговорило.

Царят му заговорил на всички езици, които знаел, но момичето пак останало нямо като риба. Но понеже било много хубаво, царят се развълнувал дълбоко и силно го обикнал. Загърнал го с плаща си, сложил го на коня пред себе си и го завел в двореца.

Заповядал да го облекат в скъпи дрехи и тогава то засияло с цялата си хубост като ясен ден, но пак не казало нито дума. На трапезата царят го накарал да седне от дясната му страна, а скромността и целомъдрието на момичето толкова му се понравили, че той рекъл:

— Искам да се оженя за това момиче и за никое друго на света.

И след няколко дни се оженил за девойката.

Но царят имал зла майка, която била недоволна от тази сватба и говорела лошо за младата царица:

— Кой знае откъде е тази мома, която не може да говори. Тя не е достойна за жена на цар.

След една година младата царица родила първото си дете. Веднъж, докато спяла, старицата взела детето и намазала устните й с кръв. После отишла при царя и казала, че царицата е изяла детето си.

Царят не повярвал и не позволил да й сторят зло. А тя само седяла и шиела ризките. Друго не я интересувало.

Когато родила за втори път едно хубаво момченце, коварната майка на царя си послужила със същата измама. Но синът й отново не повярвал на приказките й, а казал:

— Тя е толкова чиста и добра, че никога не би могла да извърши такова нещо. Ако не беше няма и ако можеше да се защити, то невинността й щеше да излезе наяве.

Но когато злата стара царица откраднала за трети път новороденото дете и пак обвинила младата господарка, която не казала нито дума, за да се защити, царят най-сетне се видял принуден да я предаде на съда. Осъдили я да бъде изгорена на клада.

Дошъл денят, в който трябвало да се изпълни присъдата. Но този ден бил и последният от шестте години, през които тя не бивало да говори и да се смее; сега любимите й братя щели да бъдат спасени от властта на магията. Шестте ризки били готови, само на последната липсвал още левият ръкав.

Когато повели царицата към кладата, тя преметнала ризките през ръката си, а щом се изкачила горе и трябвало вече да запалят огъня, тя се огледала на всички страни и зърнала шест лебеда, които летели към нея. Сърцето й се изпълнило с радост.

После лебедите се спуснали ниско до нея и тя успяла да им метне ризките. А щом ризките ги докоснали, перата изпадали и братята отново придобили човешкия си образ. Само най-малкият вместо лявата си ръка имал лебедово крило.

Прегърнали се и се целунали, а после младата царица отишла при царя, който бил поразен от случилото се, и проговорила:

— Скъпи съпруже; сега мога да говоря и да ти разкрия, че съм невинна и че бях несправедливо обвинена.

И му разказала за измамата на неговата майка, която откраднала и скрила трите й деца. Скоро довели и децата. Царят много се зарадвал, а за наказание злата царица била изгорена на кладата.