Братя Грим - Синята светлина

След като помела, той й заповядал да дойде пред креслото му, протегнал нозете си и рекъл:

— Събуй ми ботушите!

После ги запратил по главата й, а тя трябвало да ги вдигне, почисти и лъсне. Изпълнила всичко, каквото й заповядал без съпротива, мълчаливо и с полузатворени очи. А щом пропели първи петли, човечето отново я занесло в царския дворец и я положило в леглото й.

Събудила се принцесата на другата сутрин, отишла при баща си и му казала, че е сънувала странен сън.

— Понесоха ме със светкавична бързина по улиците и ме оставиха в стаята на един войник, на когото трябваше да слугувам, да върша най-черната работа, да му мета стаята и да му чистя ботушите. Беше само сън, а пък съм толкова уморена, като че наистина съм вършила всичко това.

— Може да не е било сън, а действителност — рекъл царят, — но ще ти дам следния съвет: направи малка дупка на джоба си и го напълни с грахови зърна. Ако те отнесат пак, зърната ще изпадат през дупката и ще оставят следа по пътя.

Докато царят я съветвал така, човечето стояло невидимо отстрани и чуло всичко. През нощта, като понесло спящата принцеса по улиците, няколко грахови зърна наистина изпадали, но не могли да оставят следа, тъй като хитрото човече предварително осеяло всички улици с грахови зърна. А принцесата трябвало отново да слугува, докато пропели първи петли.

На другата сутрин царят пратил хората си да търсят следата, но усилията им били напразни, защото по всички улици бедните деца събирали граховите зърна и викали:

— Тази нощ е валяло грах.

Тогава царят казал:

— Трябва да измислим нещо друго. Легни си тази вечер с обувките и като си тръгваш оттам, скрий едната някъде; аз ще я намеря.

Черното човече пак подслушвало и узнало намеренията на царя. Затова вечерта, когато войникът му поръчал да доведе пак принцесата, то се помъчило да го разубеди и му казало, че не знае средство против тази хитрина. Предупредило го, че ако обувката се намери при него, ще си изпати лошо.

— Прави, каквото ти казах — отвърнал войникът.

А принцесата трябвало трета нощ поред да прислужва. Ала преди да я отнесат обратно в двореца, тя скрила едната си обувка под леглото.

На другата сутрин царят пратил да търсят обувката на дъщеря му из целия град. Намерили я у войника, който по молба на човечето бил напуснал града; но скоро го настигнали, хванали го и го хвърлили в затвора. В бързината си той забравил най-важните неща; свещта със синия пламък и златото; имал в джоба си само една жълтица.

Но както стоял окован до прозореца на тъмницата, зърнал един от другарите си да минава по улицата и го повикал. Другарят му се приближил и той му рекъл:

— Забравих в страноприемницата едно вързопче; имай добрината да ми го донесеш, ще ти дам една жълтица.

Изтичал той и му донесъл вързопчето. Отпратил го войникът, запалил лулата си и черното човече веднага се появило.

— Не се страхувай! — казало то на господаря си. — Върви, където те водят и бъди спокоен. Вземи само свещта, която свети със синя светлина!

На другия ден изправили войника пред съда и макар че не бил извършил никакво престъпление, съдията го осъдил на смърт. Но като го извеждали навън, той помолил царя за една последна милост.

— Каква? — попитал царят.

— Разреши ми да изпуша на път към лобното място още една лула.

— Можеш да изпушиш и три — отвърнал царят, — но не си въобразявай, че ще ти подаря живота.

Извадил войникът лулата си и я запалил от свещта със синия пламък; и щом се вдигнали няколко колелца пушек, човечето се явило. Държало малък бич в ръката си и попитало:

— Какво ще заповядаш, господарю?

— Набий тоя продажен съдия и стражарите му така, че да се натъркалят на земята! Но недей забравя и царя, който се отнесе тъй лошо с мене.

Развъртяло се светкавично човечето насам-натам и всеки, когото само докоснело с бича си, падал веднага на земята и не смеел да мръдне. Изплашил се царят, ударил го на молба и само за да запази живота си, отстъпил царството си на войника и му дал дъщеря си за жена.

© Димитър Стоевски, превод от немски

Brüder Grimm

Das blaue Licht,

Сканиране и разпознаване: Анани Младенов

Публикация:

Братя Грим — Приказки

Превод — Димитър Стоев

Илюстрации — Антония Дончева

Редактор — Петя Дочева

Технически редактор — Иван Додов

Издателство — „Св.св. Кирил и Методий“

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2460]

Последна редакция: 2007-04-29 13:47:04