Братя Грим - Верният Йоханес

Верният Йоханес казал на царя да остане на кораба и да чака.

— Може би — рекъл той — ще доведа и принцесата, затова се погрижи всичко да бъде наред, сложи златните съдове и украси целия кораб.

После сложил в един вързоп най-различни златни предмети, слязъл на брега и се отправил към царския дворец.

Като влязъл в широкия двор, видял до кладенеца една хубава девойка; тя държала в ръце две златни ведра и загребвала с тях бистра вода. После, като се обърнала и видяла непознатия човек, го попитала кой е.

— Търговец съм — отговорил той и развързал вързопчето, за да й покаже какво има в него.

Тя възкликнала:

— Ах, какви хубави златни неща!

Оставила ведрата на земята и заразглеждала един по един златните предмети. После казала:

— Трябва да ги види и принцесата. Тя толкова се радва на такива неща, че сигурно ще купи всичко.

Хванала го за ръка и го завела в двореца, защото тя била личната прислужница на принцесата.

Като видяла стоката, принцесата много се зарадвала и рекла:

— Изработени са толкова хубаво, че ще купя всичко.

Но Верният Йоханес казал:

— Аз съм само слуга на богат търговец. Това тук е нищо в сравнение с онова, което се намира на кораба на моя господар. И никой на света не е виждал по-изящна изработка на златни предмети.

Тя му поръчала да донесат всичко в двореца, но той казал:

— Те са толкова много, че ще трябва да ги пренасяме дни наред, а и тук няма достатъчно място за тях.

Нейното желание да види всичко било толкова силно, че накрая се съгласила.

— Заведи ме на кораба. Ще дойда да разгледам съкровищата на твоя господар.

Верният Йоханес много се зарадвал и я завел на кораба. А царят, като я видял, си казал, че в действителност нейната хубост е по-голяма от тази на картината и му се струвало, че сърцето му щяло да се пръсне от вълнение.

После царят я отвел вътре. А верният Йоханес се позабавил при кормчията и му заповядал да вдигне котва.

— И опънете всички платна, така че корабът да литне като птица в простора — казал той.

А вътре царят показвал на царкинята златните съдове, блюдата, чашите, чинийките, а след това птиците и чудноватите животни. Обикаляли няколко часа. В радостта си принцесата не забелязала, че корабът се носи по вълните.

Като видяла и последния златен предмет, тя благодарила на търговеца и си тръгнала, но щом излязла на палубата, видяла, че корабът се намира далече от брега в открито море и се носел бързо с издути от вятъра платна.

— Ах — викнала тя изплашена, — измамена съм, отвлечена съм и се намирам във властта на някакъв търговец. Предпочитам да умра!

Но царят я уловил за ръката и казал:

— Не съм търговец, а цар. И те отвлякох с хитрост, но го направих от безкрайна любов към тебе. Още първия път, като видях твоя образ на една картина, паднах в безсъзнание на земята.

Като чула тези думи, принцесата от златния палат се успокоила, харесала го и с радост се съгласила да стане негова съпруга.

Но не щеш ли, докато пътували, верният Йоханес, който седял на корабния нос и си свирел весело, видял, че във въздуха към тях се носят три гарвана. Той престанал да свири, за да чуе какво си говорят, защото разбирал птичия език.

Единият казал:

— Знаете ли, той отвежда за своя жена принцесата от златния палат.

— Да — отвърнал вторият, — но тя още не е негова.

Обадил се третият:

— Вече е негова, седи до него в кораба.

Първият казал отново:

— Каква полза от това? Щом слязат на брега, насреща му ще се появи алест жребец и той ще пожелае да го възседне. Но стори ли това, жребецът ще го отнесе и невестата му никога вече няма да го види.

Вторият попитал:

— Не може ли да се спаси?

— О, може! Ако някой друг го изпревари и яхне жребеца, а после извади пищова, който е закачен на седлото, и застреля с него жребеца, то младият цар ще се спаси. Но кой знае това?! А който знае и му каже, ще се вкамени от пръстите на краката до коленете.

Сега вторият рекъл:

— Аз зная нещо повече. Дори да убият жребеца, младият цар пак няма да задържи невестата си. Щом двамата пристигнат в двореца, ще видят там на един поднос мъжка риза, дар от невестата. Ризата ще изглежда изтъкана от злато и сребро, но в действителност е от огън и катран; и щом той я облече, ще изгори.

Третият попитал:

— Не може ли да се спаси?

— О, може! — отвърнал вторият. — Ако някой хване ризата с ръкавици и я хвърли в огъня, младият цар ще се спаси. Но каква полза? Който знае това и му го каже, половината му тяло от коленете до сърцето ще се вкамени.