Братя Грим - Безстрашният принц

Живял някога един принц. Той не искал да живее в бащиния си дворец и понеже от нищо не се страхувал, си помислил: „Ще тръгна по широкия свят да се нагледам на чудеса“. Сбогувал се със своите родители и напуснал двореца.

Случило се така, че принцът попаднал в дома на един великан. Огледал се наоколо и видял, че на двора има две огромни топки и кегли, високи колкото човек, с които великанът си играел. Принцът започнал да играе на кегли и когато ги събарял с топките, викал от радост. Великанът чул шума, погледнал през прозореца и видял принца.

— Ей, ти, защо играеш с моите кегли? — провикнал се той. — Откъде имаш толкова сила?

— Да не мислиш, че само ти имаш сила? Аз мога да правя всичко, което поискам — отговорил принцът.

Великанът излязъл навън и казал:

— Ако наистина е така, искам да ми донесеш ябълка от дървото на живота.

— Че защо ти е тя? — попитал принцът.

— Не искам ябълката за себе си — казал великанът. — Моята жена я иска. Търсих навсякъде, но такова дърво не можах да намеря.

— Аз ще го намеря — казал принцът.

— Да не мислиш, че е толкова лесно? Градината, в която расте дървото, е заобиколена от желязна ограда, а около нея стоят диви животни и пазят никой да не влезе в градината. А ако успееш да влезеш, ще видиш — пред ябълката виси гривна. За да я откъснеш, първо трябва да си провреш ръката през гривната, а досега никой не е успял да стори това.

— Аз ще успея — казал принцът и се сбогувал с великана.

Вървял през гори и поля и накрая стигнал до градината с дървото на живота. Дивите зверове спели и изобщо не забелязали, че някой влиза в градината. Като видял дървото с ябълките, принцът се покатерил на него и тъкмо се канел да откъсне една, когато изведнъж пред него се появила една гривна. Принцът проврял ръката си през нея и откъснал ябълката. В същия миг гривната здраво пристегнала ръката му, а той почувствал как могъща сила прониква в жилите му. Спуснал се на земята и понеже не му се искало да прескача през оградата, разтворил желязната врата с гръм и трясък. Когато излязъл навън, един лъв се събудил, но бил толкова кротък и покорен, сякаш това бил неговият господар.

Принцът занесъл ябълката на великана; той много се зарадвал и побързал да я даде на жена си. Ала тя била не само много красива, но и много умна.

— Няма да ти повярвам, че ти си взел ябълката, докато не видя на ръката ти гривната — казала тя.

Великанът отишъл при принца и рекъл:

— Където е ябълката, там трябва да бъде и гривната. Ако не ми я дадеш доброволно, ще трябва да се преборим.

Принцът отказал да му даде гривната и двамата започнали да се борят. Великанът не можал да пребори принца, защото гривната била вълшебна и го направила много силен. Тогава великанът се изхитрил и рекъл:

— Стана ми много горещо от борбата; хайде да се изкъпем в реката, за да се поосвежим, и после ще продължим.

Без да подозира нищо, принцът се съгласил. Но като се събличал, свалил гривната от ръката си и скочил във водата. Великанът мигом я грабнал и хукнал да бяга, но лъвът го видял, подгонил го и му взел гривната, а после я върнал на своя господар. Великанът обаче се скрил зад едно дърво и докато принцът се обличал, той го нападнал и му извадил очите. После го завел на една висока скала, която се издигала над дълбока пропаст и си помислил: „Достатъчно е да направи само няколко крачки и ще падне в пропастта; тогава ще отида и ще взема гривната“.

Но верният лъв не изоставил своя господар, хванал го с челюстите си за дрехата и го издърпал назад. След това го изтеглил до едно дърво, край което течело бистро ручейче.

Седнал до него и напръскал с лапите си лицето му с вода от ручея. В същия миг принцът прогледнал. Той благодарил на Бога за голямата милост и тръгнал по света заедно с верния лъв.

Случило се така, че стигнали до един дворец. Дворецът бил омагьосан, а в него живеела красива девойка, но цялата била черна.

— Ех, да можеше да ме освободиш от злата магия! — казала тя на принца.

— А какво трябва да направя? — попитал той.

— Трябва да останеш в двореца три нощи, ала не бива от нищо да се страхуваш. Ще бъдеш подложен на страшни мъчения, но ако не пророниш нито звук, ще ме освободиш от магията.

— Аз от нищо не се страхувам и с божия помощ ще се опитам да те спася.

После отишъл в една огромна зала и започнал да чака. До полунощ било съвсем тихо, но изведнъж се разнесъл страшен шум и от всички ъгли излезли малки дяволчета.