— Ще дойде след три дни.
Те се изсмели и казали:
— Откъде ще дойде този кон? Трябва да е някой особен.
Влязъл Ханс в стаята, но мелничарят не му разрешил да седне на трапезата, защото бил много окъсан и прашен — щял да се срамува, ако случайно дойдел гост. Дали му малко храна и го пратили да яде на двора. А вечерта, като си лягали да спят, другите двама чираци не го пуснали да припари до леглото. Накрая — ще не ще — влязъл в гъсарника; постлал си малко твърда слама и легнал.
Като се събудил, трите дни били вече изтекли и ето, че пристигнала каляска с шест коня — лъскави, хубави, да ти е драго да ги гледаш. А един слуга водел отделно друг кон, седмия — той бил за бедния мелничарски чирак.
Спряла каляската, а от нея слязла прекрасна принцеса и влязла право в мелницата. Тази принцеса била малкото пъстро котенце, на което бедният Ханс служил седем години. Попитала мелничаря къде е най-малкият му чирак.
А мелничарят отвърнал:
— Не можем да го държим такъв окъсан в мелницата, та лежи в гъсарника.
Княгинята наредила веднага да го доведат.
Измъкнали го от гъсарника, а той си взел палтенцето, за да покрие дрипите си. Но слугата развързал един голям вързоп и извадил прекрасни дрехи; измил го най-напред, облякъл го и когато Ханс се явил пред другите, изглеждал като същински цар.
После девойката поискала да види конете, доведени от другите двама чираци: единият бил сляп, другият куц. Тогава тя заповядала на слугата да доведе седмия кон. Като го видял, мелничарят рекъл, че откак се помни, такъв кон не е виждал.
— Той е за третия ти чирак — казала принцесата.
— Тогава на него ще дам мелницата — отвърнал мелничарят.
Но принцесата му казала да задържи мелницата за себе си и му подарила коня. После хванала за ръка верния си Ханс, седнала с него в каляската и двамата заминали.
Спрели право пред малката къщичка, която Ханс построил със сребърните сечива. А тя се била превърнала в голям дворец и всичко в него било от сребро и злато. После вдигнали сватба и Ханс забогатял, толкова забогатял, че имал за цял живот.
Затова никога не бива да се говори, че щом някой изглежда глупав, от него няма да стане човек.
© Димитър Стоевски, превод от немски
Brüder Grimm
Der arme Müllersbursch und das Kätzchen,
Сканиране и разпознаване: Анани Младенов
Публикация:
Братя Грим — Приказки
Превод — Димитър Стоев
Илюстрации — Антония Дончева
Редактор — Петя Дочева
Технически редактор — Иван Додов
Издателство — „Св.св. Кирил и Методий“
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2465]
Последна редакция: 2007-04-29 13:47:09