Робърт Грейвс - Велизарий

В училището на Малт, което беше под имперски надзор, се изучаваше, разбира се, и Свещеното писание — нали и отрупаните с лакомства маси също не минават без хляб и вода. Главното меню обаче се състоеше от добрите латински и гръцки автори. Подобна литература поощрява учениците да се изразяват по-точно, което ще рече и да мислят по-ясно, а освен това разширява неимоверно много познанията им по история и география и ги запознава с обичаите на другите народи. Известна ми е тезата, че войниците не трябвало да се образоват, понеже най-силните варварски племена, като готите и франките, чиито първенци са всички без изключение професионални войници, презирали книжната ученост. Но пословицата „образованието разваля войника“ се отнася според мен само до обикновените редници, а не до военачалниците. Във всеки случай нито една нация в света не е дала, доколкото ми е известно, някой прославен пълководец, който да не е имал известно образование или ако то му е липсвало да не е съжалявал за това.

По-късно Велизарий споделяше със своите приятели, че от описанието на дългата война между Атина и Спарта, дадено от Тукидид 12 12 Тукидид (ок. 466—400 г. пр.н.е.) — прочут писател, историк на Пелопонеската война, считан за създател на критическия метод в историята. — Б.пр. , както и от разказа на Ксенофонт 13 13 Ксенофонт (430—355 г. пр.н.е.) — писател, историк, философ и пълководец, ученик на Сократ. — Б.пр. за военните действия в Персия (и двете книги са били изучавани и обсъждани в училището на Малт в Адрианопол) е научил повече неща за принципите на военното изкуство, отколкото по време на обучението си във военната академия на Константинопол. В тази академия се изучава строева подготовка и проста тактика, както и използуването на обсадни машини, задълженията на военачалниците и военният етикет — тоест по-нисшето военно изкуство. Висшето изкуство се състои в стратегията, в използуването на гражданската власт и на политиката в помощ на военните цели и преди всичко в онова умение, което Велизарий усвои до съвършенство — умението да вдъхва любов, доверие и подчинение у своите войници, което превръща една обикновена сбирщина в добре обучена армия. Според Велизарий стратегията е един вид приложна география и по-късно той изразходва големи суми, за да се снабди с точни карти — към щаба му бе неотлъчно прикрепен един професионален картограф, египтянин.

Велизарий обичаше също често да казва, че обучението, което е получил в училището на Малт по счетоводство, реторика и право, му е било от много голяма полза, защото висшите държавни сановници владеят до съвършенство тези граждански науки и тъй като гледат отвисоко на останалите смъртни, обичат да правят за смях варварските военачалници, чиито главни добродетели са смелостта, ездаческото изкуство и ловкото боравене с копието и лъка. Той им показваше, че не е варварин въпреки своето име и въпреки изключителното си майсторство при ръкопашния бой, в който понякога бе заставян против желанието си да влиза поради малкия брой или страхливостта на предвожданите от него войници. Често искаше от подчинените си да му представят счетоводните книги и ако в тях имаше някакво несъответствие, го посочваше укорително като учител. По обикновените правни въпроси, като процедурни правила в гражданските съдилища или правата на различните класи граждани и прислуга, той не можеше да бъде измамен лесно от професионалните правници. А и както вече казах, имаше достатъчно познания по реторика, за да може да представи дадена кауза по един прост и убедителен начин и да не се остави да бъде подведен от ловка аргументация. Признаваше, че за всичко това е много задължен на Малт, който не държеше много на пресилените алюзии, изобретателните метафори, атинските уловки и логическите апории. Малт обичаше да казва, че няколко добре въоръжени и дисциплинирано подредени слова ще вземат винаги връх над цял куп безразборно нахвърляни, изречени с ентусиазъм думи.

Първия учебен ден Велизарий не се появил в училището сутринта в седем часа, което бе обичайния час за започване на учебните занятия, а малко след пладне по време на почивката, когато момчетата се хранели в училищния двор — по-скоро тези от тях, които не живеели наблизо, така че не можели да изтичат да обядват вкъщи и да се върнат бързо. Но в Адрианопол, за разлика от Константинопол, Атина, Рим и големите градове на Мала Азия, не беше обичайно за едно момче да дойде на училище, придружено от възпитател и роб, който да му носи чантата с книги. Дори робите за носене на чанти бяха рядкост в това училище. Ето защо момчетата погрешно взели Велизарий за някой разглезен богаташки син, като го видели да влиза в училищния двор заедно с Палеолог, следван на половин крачка от Йоан Арменеца и накрая от Андрей, който му носел чантата.