Робърт Грейвс - Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)

— Видя ли жената?

Той обясни, че приличала на египтянка, че челото й било сипаничаво, но иначе била много хубава. Разпознах в нея Клеопатра, приятелката на Калпурния, която живееше с нея.

Трябвате веднага след приношението да отида на пристана, но не можах да намеря добър предлог да откажа угощението: всички щяха да сметнат, че ми е по-интересно да посетя две проститутки, отколкото да си гледам императорските задължения. От друга страна, знаех, че Калпурния не беше от хората, които ще ми пишат току-така, и докато правех приношението, реших, че на всяка цена трябва да чуя какво има да ми каже. Дали да се престоря на болен? За щастие бог Август ми се притече на помощ: вътрешностите на овена, който принесох, бяха най-зловещите, каквито бях виждал. Отвън животното изглеждаше съвсем здраво, а вътре беше разложено като червиво сирене. Очевидно при това положение бе невъзможно да върша каквато и да била обществена работа през този ден, особено пък нещо толкова важно като освещаването на най-големия хамбар в света. Тъй се измъкнах и всички се съгласиха, че решението ми е правилно. Отидох във вилата си и обявих, че през останалата част от деня ще си почивам, но че с удоволствие ще присъствувам на пиршеството, на което бях поканен същата вечер, ако няма официален характер. След това пратих носачите с носилката през задния вход на вилата ми и скоро носилката със спуснати пердета ме поведе към китния дом на Калпурния на един хълм край града.

Калпурния ме посрещна с такъв разтревожен вид, щото веднага разбрах, че е станало нещо много сериозно.

— Казвай веднага — рекох. — Какво има?

Тя се разплака. Не бях виждал Калпурния да плаче, освен веднъж, при оня знаменит случай, когато по заповед на Калигула ме замъкнаха посред нощ в двореца, а тя помисли, че ще ме екзекутират. Беше момиче със самообладание, лишено от хитрините и преструвките на обикновените проститутки, „вярна като римски меч“, как го казва поговорката.

— Обещаваш ли да ме изслушаш? Но няма да ми повярваш. Ще накараш да ме подложат на мъчения и да ме бичуват. Нито пък искам да ти кажа. Но никой друг не се осмелява да ти го каже, тъй че аз трябва да го сторя. Обещах на Нарцис и Палас да ти разправя. Бяха ми верни приятели в ония времена, когато всички бяхме бедни. Казаха, че нямало да им повярваш — нито на тях, нито на който и да е друг, но аз отвърнах, че на мен ще ми повярваш, защото вече съм ти доказала колко съм ти вярна, когато изпаднеш в беда. Дадох ти всичките си спестявания, нали? Никога не съм била алчна, ревнива и непочтена, нали?

— Калпурния, в целия си живот съм познавал само три наистина добри жени и ще ти кажа имената им. Едната беше Киприя, еврейската принцеса; другата беше Бризеида, прислужничката на майка ми; а третата си ти. Сега казвай какво имаш да казваш.

— Ти не спомена Месалина.

— Нея няма и да я споменавам. Добре, стават четири почтени жени. И не мисли, че обиждам Месалина, като я сравнявам с една еврейска принцеса, с една освобожденка-гъркиня и с една проститутка от Падуа. Оная доброта, за която говоря, не включва прерогативите….

— Щом слагаш и Месалина, мене ме извади! — възкликна тя.

— Скромничиш ли, Калпурния? Не е нужно. Казвам, каквото мисля.

— Не. Не скромнича.

— Тогава не разбирам.

Калпурния изрече много бавно и с мъка:

— Не желая да те огорчавам, Клавдий. Но говоря сериозно. Искам да кажа, че ако Киприя беше типична принцеса от рода на Ирод — ако беше кръвожадна, амбициозна, безскрупулна и без морални задръжки; ако Бризеида беше типична прислужница — ако крадеше и беше злобна и мързелива и хитро прикриваше деянията си; и ако твоята Калпурия беше истинска проститутка — суетна, похотлива, разхвърляна и алчна, и ако използувах хубостта си като средство да командувам и да опропастявам мъжете — и ако ти сега изброяваше трите най-лоши типа на жени, които познаваш и си ни подбрал като подходящи примери…

— Какво тогава? Какво искаш да кажеш? Говориш толкова бавно.

— Тогава, Клавдий, щеше да имаш правото да прибавиш и Месалина към нас и да ми кажеш: „Нея няма и да я споменавам.“

— Аз ли съм полудял или ти?

— Не съм аз.

— Тогава какво искаш да кажеш? Какво е сторила бедната ми Месалина, че я нападаш по този жесток и страшен начин? Май че с това нашето приятелство ще свърши, Калпурния.

— Ти си напуснал града в седем часа тази сутрин.

— Да. И какво от това?

— Аз го напуснах в десет. Бяхме с Клеопатра на пазар. Отидохме да видим сватбата. Странен час на деня за сватбено тържество, не намираш ли? Забавляваха се великолепно. Всички пияни. Чудесна картинка. Цялата къща украсена с лозови листа и с огромни гроздове, с винени бъчви, с лозарски жлебове. Празник на гроздобера, това, изглежда, представляваха.