Джеймс Джойс - Благодат

— Съвсем вярно — отвърна Пауър.

— И никакви разточителства — добави Фогърти. Той натърти думата и мрачно отпи от чашата си.

— Помня, четох някога — каза Кънингам, — че едно от стихотворенията на папа Лъв е за фотографията — на латински, разбира се. 12 12 Фотографията все още е била новост; стихотворението на Лъв XIII не се отличава с никакви художествени достойнства или „научни прозрения“.

— За фотографията! — възкликна Кърнан.

— Да — каза Кънингам. Той отпи от чашата си.

— Голяма работа е фотографията, като си помислиш — подзе Маккой.

— Да, разбира се — каза Пауър, — на великите умове е дадено прозрение в нещата.

— Както казва поетът: Умът велик граничи с лудостта * — каза Фогърти.

Кърнан изглеждаше смутен. Той се насили да си припомни някой заплетен въпрос от протестантското учение и накрая се обърна към Кънингам.

— Кажи ми. Мартин — подзе той, — нали някои от папите — е, не сегашният, разбира се, нито предшественикът му, а някои от старите папи, — не бяха ли… как да кажа… не съвсем… изрядни?

Настъпи мълчание. Кънингам рече:

— Е да, разбира се, имало е и негодници сред тях… Друго е по-удивително. Нито един папа, дори най-големият пияница, дори най… отчаяният обесник, никой никога не е проповядвал ex cathedra * — някаква ерес. Не е ли удивително наистина?

— Така си е — рече Кърнан.

— Да. Защото, когато папата говори ex cathedra , той е непогрешим.

— Да — потвърди Кънингам.

— Ех, знам за непогрешимостта на папата. Спомням си, като бях по-млад… или пък беше…

Фогърти го прекъсна. Той взе бутилката и почна да разлива в чашите. Като видя, че уискито няма да стигне за всички, Маккой се отказа под предлог, че още не си го е допил. Другите запротестираха, но приеха. Уискито се лееше в чашите леко като интермецо.

— Какво беше почнал да разправяш, Том? — запита Маккой.

— Булата за папската непогрешимост беше най-великото събитие в историята на църквата — каза Кънингам.

— Как стана тая работа, Мартин? — запита Пауър. Кънингам вдигна два дебели пръста.

— В свещения съвет на кардиналите, архиепископите и епископите имало двамина „против“, а всички останали били „за“. Целият съвет бил единодушен освен тия двамата. Не! Не искали и да чуят!

— Ха! — възкликна Маккой.

— Тия били един немски кардинал на име Долинг… или Доулинг 13 13 Йохан Дьолингер не е бил кардинал, а немски теолог, отлъчен от църквата, защото не приема папската непогрешимост. Не е участвал в свещения съвет. … не…

— Ще имаш да вземаш, Доулинг не е никакъв немец — засмя се Пауър.

— Добре де — тоя велик немски кардинал, значи, все едно как му е името, бил единият, а другият бил Джон Макхейл.

— Какво? — възкликна Кърнан. — Да не е Джон Туамски? 14 14 Джон Макхейл, архиепископ Туамски, се е радвал на значителна популярност в страната, тъй като поддържа патриотичната кауза и ирландското селячество. Не е бил съгласен с папската непогрешимост, но без усилия приема решението на съвета.

— Убеден ли сте в това? — колебливо запита Фогърти. — Аз мислех, че е някой италианец или американец. 15 15 Фогърти е по-близо до истината от Кънингам. При четвъртото заседание на съвета двама негови членове — епископите Ричо от Италия и Фицджералд от САЩ — гласуват против. След приключване на гласуването обаче и те приемат догмата. Джон Макхейл е намерил начин да не присъства на заседанието.

— Джон Туамски — повтори Кънингам, — той беше.

Той отпи от чашата си и другите господа последваха примера му. Сетне продължи:

— Събрали се, значи, кардиналите, епископите и архиепископите от всички краища на света, а тия двамата така упорствали, че перушина хвърчала. Докато накрая сам папата се надигнал и ex cathedra обявил непогрешимостта на папата за църковна догма. В същия миг Джон Макхейл, който толкова се опъвал, станал на крака и извикал с лъвски глас: Credo!

— Вярвам — рече Фогърти.

— Credo! — повтори Кънингам. — Показал колко била силна вярата му. Подчинил се в мига, когато папата си казал думата.

— А какво станало с Доулинг? — запита Маккой.

— Немският кардинал не се подчинил. Напуснал църквата.

Величественият образ на църквата в думите на Кънингам завладя слушателите му. Дълбокият му и дрезгав глас, произнесъл словото на вяра и подчинение, ги бе изпълнил с трепет. И когато госпожа Кърнан влезе в стаята, като си бършеше ръцете, тя попадна в тържествена атмосфера. Без да наруши мълчанието, тя се облегна на задната табла на кревата.