Уилям Дийл - Първичен страх

— Ако Вейл беше подавач на топки в отбор от първа лига по бейзбол, щеше да бъде цар на смяната каза ми веднъж един приятел спортен журналист. — Той не участва само за да победи, човече. Всяка игра за него трябва да бъде без шанс за противниковия отбор.

Шарлин Краудър, закоравяла като пристанищен хамалин, след като е прекарала по-хубавата част от живота си в протоколиране на съдебните заседания, се кълне, че това действително се е случило: „Това се случи през първите му дни — преди шест-седем години, окей? Той защитаваше един дребен бандит. Най-важното доказателство е тази шапка, която, по общо мнение, е била притежавана от подсъдимия. Така че Вейл слага на колене обвинението и доказва, че не е вероятно шапката да принадлежи на неговия клиент и слага делото в джоба си. После, когато процесът свършва, Вейл отива при реквизитора и казва: «Моят клиент си иска шапката обратно.»“

Сега Вейл казва, че, се е шегувал — но той действително е взел шапката.

Вейл за седем години се е превърнал в легенда. Той никога не дава интервюта, носи напечатани визитни картички, на които пише „Без коментар“ и идва в съда с костюми, които не са гладени, откакто Елвис е бил в начално училище. Може би се подстригва при смяната на сезоните. Вратовръзките му висят стегнати наполовина като разхлабена примка около врата му. Обувките му никога не са виждали четката на ваксаджия.

Той е един сомнамбул, крачещ из заседателната зала, сякаш е изпуснал някаква мисъл на пода и не може да я намери. После изведнъж подскача като човече на пружинка и реве от стола си като избухнал вулкан. След това се преражда в чаровник — усмихнат, успокоява, покровителства преди изведнъж да се превърне в отровна змия, която нанася удар в югуларнага вена на нищо неподозиращия свидетел. Понякога се усмихва, понякога изглежда загрижен, понякога е отегчен. Но тези сиви очи никога не се променят. Ако погледнете в тези очи, все едно, че неочаквано виждате смъртта. Той е безмилостният палач, унищожава съперниците си така небрежно, сякаш си топи поничките в кафето на ъгъла.

Мартин Вейл на трийсет и две — правното непослушно дете на предстоящото десетилетие. В ръцете му законите са като топките за жонгльора.

Джо Пинеро, познат на приятелите и враговете си като „Тъмните очила“, понеже носи слънчевите си очила навсякъде и вероятно спи с тях — е един гангстер, уличен боец, чието досие включва осъждане за физическо насилие, опит за убийство и непредумишлено убийство. Първия път получава от две до пет за употреба на срязана бейзболна бухалка срещу продавач на обувки, който дължал 400 долара на един, който събирал облозите. Излиза на свобода след девет месеца. Втория път той застрелва отблизо друг хулиган при спор за територия, едно гангстерско убийство, сведено до непредумишлено убийство, понеже доказателствата на обвинението са слаби. Излиза след шест месеца. Преди година и половина Пинеро и други трима гангстери се нападат на една многолюдна улица в града със стрелба, наподобяваща Втората световна война. Когато димът се разсейва, двама са мъртви, а Пинеро е продупчен от три куршума. Свидетелите изчезват, никой не може да разбере кой на кого какво е направил и Пинеро признава вина за по-малко престъпление, за да бъде обвинен само в непредумишлено убийство и отново да се измъкне. Не е необходимо да се казва, че той не е обичана личност в кръговете за строгото прилагане на закона.

Прекъсваме разказа до навечерието на миналата Нова година. Пинеро се връща вкъщи от някакво парти. Двама полицаи се случват зад него, единият е окръжен полицай, а другият федерален, който не е бил на смяна, просто излязъл за през нощта със своя приятел който се оказва, че е негов брат. Окръжният полицай разпознава Пинеро и те го спират край пътя и решават да се скарат с него: карат го да върви по права линия, да си пипне носа с пръст теста за трезвеност. Това, което те не осъзнават, е, че са преминали границата и са навлезли в града. Идва и един градски полицай и се присъединява към компанията. Те претърсват колата и намират един зареден револвер в багажника. Пинеро започва да реве за правата си, за това, че окръжни и федерални полицаи го спират в града, едното води до другото и в следващия момент тримата полицаи започват да бият Пинеро, сякаш е най-големият тъпан в училищния духов оркестър.

Той свършва в болницата с две счупени ребра, разбита скула, мозъчно сътресение, множество контузии и натъртвания и обвинения в пиянство, съпротива при арест и укрито оръжие. После дяволът се намества. Оказва се, че Пинеро показал 0,6 на алкохолния регистратор. Според закона той е бил трезвен. Ширеха се слухове — най-разпространеният беше, че властите трескаво търсят спасителен брод по реката.