Джо Дивър - Полет от мрака

Ако ги оставиш да отминат, продължи пътя си през гората и отгърни на 200 200 Пада нощта. Сенките на гората се удължават и стават по-тъмни. Тъкмо когато се каниш да спреш за почивка, забелязваш между дърветата върволица от хора, които вървят на юг по широк път. Когато се приближаваш, забелязваш голяма търговска карета в средата на прашния път. Теглят я шест охранени коня и тя пътува по-бързо от останалите коли по пътя. Това може би е твоят шанс да стигнеш най-бързо до столицата. Ако искаш да се качиш на каретата, мини на 78 . Ако държиш да използваш Маскировка от дисциплините на Каи и да се скриеш сред багажа на покрива, отгърни на 168 . .

След цяла вечност възбудената тълпа те отнася до жива човешка река. Бориш се отчаяно да стъпиш на краката си, но се чувстваш слаб и замаян от твоето мъчение, а краката ти тежат като олово. Изведнъж погледът ти попада на дълга тясна каменна стълба, водеща към покрива на страноприемницата.

С последните остатъци от твоите сили се хвърляш към стълбата и се покатерваш на върха. Оттук се открива великолепен изглед към покривите и островърхите кули на Холмгард с високите каменни стени на крепостта, блеснали под лъчите на слънцето.

Къщите и зданията на столицата се построени много близо една до друга и дават възможност да прескачаш от покрив на покрив. Всъщност много от жителите на Холмгард често използват пътя по покривите, както те го наричат, когато силните есенни дъждове правят непавираните улици твърде кални за разходки по тях. След много нещастни случаи с кралски декрет е забранено минаването по покривите.

След внимателно обмисляне решаваш да използваш пътя по покривите, тъй като той е единствената ти възможност да стигнеш до краля. Ти се хвърляш, скачаш, мяташ се през няколко улици и вече си само на една улица от крепостта, когато стигаш до края на редицата от покриви.

Разстоянието до следващия ред къщи е много по-голямо от всичко онова, което прескочи преди, и стомахът ти се обажда, сякаш е пълен с бръмбари. С решението да стигнеш до крепостта ти се обръщаш назад, за да се засилиш за скока. С пулс, който бумти в твоите ушите, ти се засилваш към края на покрива и скачаш във въздуха, а очите ти са вперени в отсрещния покрив.

Посочи едно число от Таблицата на случайните числа.

Ако ти се падне от 0 до 2, мини на 108 108 Описваш дъга във въздуха при скока към съседния покрив. Всичко сякаш става в забавено движение. Виждаш кипящата тълпа на улицата под теб и гнездо на врабчета под стряхата на покрива отдясно. Чуваш техните уплашени викове, когато падаш с трясък от другата страна. Това е последния звук, който ще чуеш някога. Керемидите се счупват и ти пропадаш през четирите етажа на страноприемницата „Грийн слипър“, като си счупваш гръбнака на четири места. Мисията и животът ти свършват тук. .

Ако улучиш от 3 до 9, попадаш на 25 25 Падаш с такъв страхотен трясък на отсрещния покрив, че от устата ти се изтръгва тежка въздишка и се просваш по гръб със замаяна глава. Трябва ти около минута да осъзнаеш, че успя и си напълно невредим. Когато усещаш, че си се съвзел, скачаш на крака и надаваш вик на радост от твоята ловкост и дързост. Бързо намираш пътя и слизаш по дълга водосточна тръба на улицата. Виждаш как големите железни порти на крепостта се отварят и една карета, теглена от два едри коня, се опитва да напусне крепостта. Конете са подплашени от шумна тълпа. Те се изправят на задните си крака и в този миг предното колело закача вратата. В суматохата виждаш възможност да влезеш и се вмъкваш вътре миг преди стражите да затръшнат вратите. Мини на 139 . .

Твоето Шесто чувство на Каи те предупреждава, че на юг се разгаря свирепа битка, но здравият разум ти подсказва, че движението на юг е най-краткия път към столицата.

Мини на 70 70 Стигаш до малък мост. Пътят върви на изток край потока. По-тясната пътека, водеща на юг, изчезва в гъстата гора. Ако искаш да тръгнеш на изток, мини на 28 . Ако решиш да вървиш на юг, продължи на 157 . Ако искаш да използваш своето Шесто чувство от дисциплините на Каи, попадаш на 8 . и избери своя път.

Не можеш да се помръднеш, някаква могъща сила те държи вцепенен. Очите ти са привлечени от устата на скелета. От дълбочините на земята чуваш ниско бръмчене, сякаш това е звук от милиони сърдите пчели. Мътен червен проблясък се появява в празните очни орбити на мъртвия крал и бръмченето се засилва, докато изпълни ушите ти с оглушителен шум. Ти си в компанията на древното зло, много по-старо и силно от самите Мрачни властелини.