Джо Дереске: Убийства в библиотеката

— Едва ли е уместно да идвате на работа в такова облекло — отбеляза Патрис.

— Хелма! — Иви се наведе през гишето и я прегърна. — Значи нищо ти няма! Чухме вече всякакви истории. Има ли нещо вярно?

— Не зная — вдигна рамене Хелма. — Ти какво си чула? Иви ухаеше на бебешка пудра и шоколад. Започна да брои на пръсти.

— Нашият вожд бил крадец, шпионин и убиец . Опитал се да убие и тебе.

— Лицето на Иви стана мрачно. — И застрелял приятелката ти. Тя ще се оправи ли?

— Предполагам. След малко отивам да я видя.

— Уведомихте ли някого, че ще ползвате отпуск? — попита Патрис.

— Ще оставя бележка на бюрото на мистър Ъпман — отвърна Хелма.

Иви се засмя и закри устата си с ръка. Бузите на Патрис се изпънаха.

— Не виждам нищо смешно в сегашното ни положение — извиси глас тя. — Абсолютно нищо. Аз… тоест всички ние се доверявахме на този шарлатанин.

Лицето й се сгърчи, сякаш ей сега щеше да заплаче. Всички я зяпнаха. Иви я погали по рамото.

— Аз се съмнявах в него, и то от първия ден — заяви Джордж Мелвил, понесъл препълнена с кафе чаша.

— Като стане белята, всички са много умни — присмя се Иви.

— Вероятно това е краят на нашия малък набег в света на компютърните каталози — добави той.

— А, от самото начало е било същинска подигравка — каза Патрис. — Въобще не е имал такива намерения. Но дори и да се отнасяше сериозно, няма полза от подобна система.

— Не съм сигурна — възрази Хелма. — Може би ако всички участваме в избора на най-подходящата…

— Хелма, подстрекавате ни към съвместна работа? — учуди се Джордж Мелвил.

— Чувала съм, че на други места работят точно така.

Тя вдигна очи към часовника над заемното гише. Наближаваше десет — времето да отворят библиотеката за читатели и времето за посещения в болницата.

Хвана дръжката на вратата, когато Иви я настигна задъхана.

— Хелма, не исках да те питам пред Патрис, но нали познаваш Поли от полицейското управление? Тя ми каза… е, каза, че шефът Галънт седял цялата нощ с тебе в болницата, вместо да се занимава с престъпниците.

Хелма усети необичаен прилив на кръв в бузите си.

— Уверявам те, съвсем не беше каквото си въобразяваш. Откара ме в болницата и изчакахме да свърши операцията на Рут, а през това време ми задаваше въпроси само във връзка с неговите служебни задължения. Това беше. И нищо друго. Уверявам те.

Иви се ухили и стисна ръката й.

— Готин е, нали?

— Не съм забелязала — уведоми я Хелма.

Хелма постоя до вратата, взираше се в бледата, легнала по гръб Рут, облечена в бледосини болнични дрехи.

Откъм главата леглото беше вдигнато, дясната страна на Рут изглеждаше издута от превръзките. Изпод тях излизаше дренаж, а иглата на венозна система бе забодена в лявата й ръка. Лишена от привичните пищни одежди, нейната приятелка сякаш се бе смалила. Само косата й упорито отказваше да се подчини.

— Какъв кеф — каза Рут, щом зърна Хелма.

— Нима? — усъмни се Хелма. — Ето ти задължителните дарове за болен.

Тя показа букета и кутията шоколадови бонбони.

— Миличката ми, веднага отвори кутията да се наплюскаме.

— А може ли?

Рут се намръщи от болка, когато се обърна към Хелма.

— Може и още как — потвърди тя. — Тук се отнасят с най-нежни грижи към оздравяващи жертви на престрелки.

— Шефът Галънт мина ли да те види?

— Още на зазоряване. Жадуваше да чуе всички скверни подробности на злодеянията. Разбрах, че Ъпман и компания вече си почиват в панделата. Май се канел да се върне след това малко приключение. Мисля, че е огорчен от несправедливостта на съдбата, провалила хубавите му планове.

Рут взе бонбон с лявата ръка, изчегърта шоколада, за да се покаже розовият пълнеж. Върна бонбона в кутията, взе друг и направи същото. Щом видя бял пълнеж, веднага го пъхна в устата си.

— Това ще бъде процес, на който ще присъствам с голямо удоволствие. Като го тикнат зад решетките, току-виж, му позволили да отвори спретната библиотечка.

— Ти наистина имаш късмет, че не те уби — каза Хелма с пълна уста.

— Нали ми върви като по вода? Ама че е чеп тоя. Как можа да се забъркаш с такъв плужек?

— Не бих казала, че съм се забъркала.

Рут й намигна.

— Смело момиче си ти. Така да му се измъкнеш от стаята и да го заключиш!

За втори път днес лицето на Хелма поруменя.

— Но нали ти се довлече с диванчето до телефона, а после сама му се опълчи.

— Добре де, значи и двете сме смели момичета. Рицарят с блестящата броня каза, че Ъпман — или както му е името — така се разбъбрил, та чак не можел да спре. Скарал се с Уитингтън, когато оня се оплескал с мен. Старият Ъпи май обича да приключва скандалите веднъж завинаги.