Димчо Дебелянов - Легенда за разблудната царкиня

„Бедна царкиньо, аз плача — заспи, забрави, —

заспи, забрави!“

В предели потайни, в чертог запустял —

сянка на смъртна печал.

Там плаха царкиня от здрач до зори

в плахи надежди гори.

Оглежда се трепетно в нейния взор

морски безбрежен простор

и в него проблясват през тънка мъгла

мачти и стройни весла.

Денят издига златен щит

над умирените води.

Тъмите слънце победи

и с много сълзи е отмит

позорний спомен в морна памят…

Как властно погледа примамят

безбрежни морски ширини

и в безметежна яснота

потръпват волните вълни —

о, как е светло след скръбта,

която в буря се изплака!

С невинен смях сърцето чака

дори и смътния мираж

на бели корабни платна,

които в синя далнина

ще зърне влюбения паж

и вест желана ще прошъпне…

Царкинята в надежди тръпне!…

И ето — отново три деня в растяща тревога

безцелно изнизваха своите болни лъчи,

и ето — отново над нея, печална и строга,

последната нощ се надвеси…

— Морето мълчи.

О, радост жадувана, радост сънувана, де си?

— Морето бездушно мълчи.

Умора надмогва безсилните свилни ресници,

дим мътен пребулва изгрели за радост очи

и смъртно встревожени вечерни птици

пищят пред незрими завеси…

— Морето мълчи.

О, смърт усмирителна, смърт утешителна, де си?

— Морето бездушно мълчи.

Мълчи, а светлий бряг застила черна тиня.

Назрели за греха, кънтят греховни бездни,

витае трета нощ над водната пустиня

и блудна мрачина гаси венците звездни.

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Силвия Гогова

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/6188]

Последна редакция: 2008-04-09 14:00:00