Николай Дубинин - На лов за тауг-теке

На срязания скалист връх рязко се очертаваха около десетина силуета. И изведнъж те станаха много повече. Десетки теке стояха и гледаха надолу, към дълбочината на циркуса, където се готвеха да се спуснат. И на всички други скали започнаха да излизат десетки теке. Като на гравюра, рисувана от невидимата ръка на велик художник, се появяваха тъмните силуети, очертавайки се на свечеряващото се небе.

Онемях от възторг. Наоколо, по целия хоризонт на огромния циркус, стояха свободните, непобедими тауг-теке. Леко склонили глави с могъщите си рога, те се оглеждаха, душеха и напрягаха слух.

Върховете на планината започнаха да се замъгляват. Мъглата се спускаше, обвивайки скалите. И теке, и камъните, и небето — постепенно всичко потъна в призрачната тъкан на облаците.

Ето го него, каменното царство на теке. Мълчаливо и неподвижно седяхме с Шерше и наблюдавахме виденията на това задоблачно царство.

Изведнъж долу зад скалата се чу шумолене, а след това предпазливият, едва доловим, но ясен шум от стъпки на спиращо се, замиращо и отново тръгващо животно. Ние залегнахме. Безшумно дръпнах предпазителя. Гърдите ми се изпълниха с пулсиращото ми сърце.

Откъм моята страна, на около шестдесет метра, иззад камъните се появиха сърповидни рога и изведнъж с неуловими движения тауг-теке се изправи цял на самия ръб на малката скала. Мигновено стрелях и повторих. Теке изчезна. Камъните загърмяха по издатините и ние чухме глух шум от падане.

Прибягвайки към скалния ръб, видяхме теке — той лежеше на седем метра под нас, на последната скална тераса. Огромното животно беше мъртво, тънка струя кръв течеше от ъгъла на устата му.

Пристигнаха киргизите, прехвърлиха мъртвия тауг-теке през седлото на Шерше и го привързаха. Вече по тъмно седнахме на конете. Като разговаряха приглушено, ловците тръгнаха надолу. В глъбините на клисурата луната, скрита зад планинските теснини, угасна. На дъното на клисурата легна мрак. След това планините се раздалечиха и луната се показа отново. Няколко пъти се спускахме на дъното на клисурата във влажната тъмнина, изпълнени с боботенето на водата, и отново се изкачвахме горе, където шумът затихваше и сияеше светлината на луната.

Юртите се появиха неочаквано. Като разседлах коня, аз влязох в плъстения кръг на киргизкия дом. Огънят пламтеше ярко. Около него седяха, подвили крака по турски, киргизите-ловци. Стопанката стоеше край меха и с дълга пръчка бъркаше кумиса. Оставих седлото и излязох.

Юртите бяха тъмни. Светлината не проникваше през тях. Неподвижната тъмнина скри планините. Табунът пръхтеше. На небето започнаха да се появяват звезди и все повече се разгаряха…

© Николай Дубинин

© 1979 Атанас Георгиев, превод от руски

Сканиране, разпознаване и корекция: moosehead, 2010

Издание:

Ловни разкази

ДИ „Земиздат“, София, 1979

Съставители: Атанас Георгиев, Власта Миклашова-Райска

Редактор: Радка Гоцева

Художник: Иржи Красл

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/17599)

Последна редакция: 2010-10-22 12:00:00

Кошма — дебела плъстена завивка — Б.пр.

Кумис — хранително млечнокисело питие от кобилешко мляко — Б.р.

Малахая — особен вид шапка — Б.пр.