Морис Дрюон - Удушената кралица

В този миг Бувил си даде сметка, че инструкциите на монсеньор дьо Валоа бяха както винаги колкото категорични, толкова и неясни. Бяха му казали само: „Папа“.

— Но, разбира се, монсеньор, защо не вие? — отвърна меко той.

— Това означава, че ще поискат от мен нещо важно… Искам да кажа: от онзи, който бъде избран. Каква услуга очакват?

— Оказва се, монсеньор, че кралят трябва да анулира брака си…

— За да може да се ожени за принцеса Клеманс Унгарска? — подсказа му кардиналът.

— Значи проектът ви е известен?

— Та не останахте ли цели три седмици в Неапол и не носите ли портрета на принцеса Клеманс?

— Виждам, че сте добре осведомен, монсеньор.

Кардиналът не отговори и се загледа в небето, сякаш по него прелитаха сонм ангели.

— Да се анулира… — промълви той с приглушения си глас, който се стопи в мъглата. — Разбира се, винаги може да се анулира. Дали вратите на църквата в деня на сватбата са били действително отворени? Вие сте присъствували… но не си спомняте. А други може да си при помнят, че по недоглеждане са били затворени. Кралят ви е доста близък братовчед на съпругата си! Може би са пропуснали да поискат разрешение! Поради тази причина бихме могли да разведем кажи-речи всички европейски монарси: те са братовчеди и по бащина, и по майчина линия. Достатъчно е да се видят плодовете на тези съюзи, за да се убедим в това. Един куца, друг недочува, трети напразно се сили да бъде мъж. Ако от време на време сред тях не се промъкне прегрешение или неравен брак, скоро биха измрели от скрофулоза и немощ.

— Френската династия е здрава — отговори засегнат Бувил. — Нашите владетели са яки като колари.

— Да, да… само че когато болестта не засяга телата им, тя засяга главите им. Пък и много от децата им умират още съвсем малки. Не, наистина не се натискам да стана папа.

— Но ако станете, монсеньор — каза Бувил, мъчейки се да улови нишката на разговора, — бихте ли сметнали възможно анулирането преди лятото?

— Да се анулира не е толкова мъчно — каза горчиво Жак Дюез, — колкото да си възвърна гласовете, които загубих по чужда вина.

Разговорът се въртеше в омагьосан кръг. Наблюдавайки хората си, които тъпчеха на място в края на ливадата, Бувил съжаляваше, че не може да извика Гучо или синьор Бокачо, който изглеждаше толкова съобразителен. Мъглата се бе поразсеяла и зад нея се отгатваше, много бледо, слънцето. Нямаше вятър. Бувил се радваше на затишието, но се умори да стои прав, а и почна да усеща тежестта на трите си наметала. Несъзнателно приседна на стеничката на плоски камъни и попита:

— Но какво е положението с конклава, монсеньор?

— Конклавът ли? Ами че няма никакъв конклав! Кардинал д’Албано…

— Имате предвид месир Арно д’Ок, който дойде в Париж миналата година…

— …като легат, за да осъди великия магистър на тамплиерите. Точно той, като кардинал-наместник именно той трябва да ни свика, а гледа да не прави нищо, откакто месир дьо Марини — говори се, че бил негова креатура, — му е забранил да свиква конклава.

— Но да, в крайна сметка…

В същия миг Бувил осъзна, че е седнал, докато прелатът продължава да стои прав, и бързо стана, като се извини.

— Не, не, месир, моля ви се… — успокои го Дюез и го накара отново да седне. Сам той също приседна на зида.

— Ако най-сетне се свика конклав — поде Бувил, — какво решение ще вземе?

— Никакво, съвсем разбираемо е.

Съвсем разбираемо естествено за кардинал, който като всеки кандидат преди избор все изчислява евентуалните си гласове. Не така ясно за Бувил, който с мъка разбра последвалите обяснения, произнесени все така тихо, като в изповедалня.

— Папата ще бъде избран с три четвърти от гласуващите. Ние сме двадесет и трима — петнадесет французи и осем италианци. От тези осем пет са за кардинал Каетани, племенник на Бонифаций… непоклатимо. Никога няма да ги спечелим за нас. Искат да отмъстят за Бонифаций, ненавиждат френската корона и всички, които пряко или посредством папа Климент, моя многоуважаван благодетел, са й служили.

— А другите трима?

— … ненавиждат Каетани. Става дума за двамата Колона и дьо л’Орсини. Потомствени съперничества. Тъй като никой от тези тримата не може да се надява лично за себе си, те са благосклонни към мен, доколкото се явявам пречка за избирането на Каетани. Освен ако… освен ако не им обещаят, че ще върнат Светия престол в Рим, нещо, което би обединило за момента всички италианци, макар после да стане причина да се избият помежду си.