Морис Дрюон - Удушената кралица

— Искате ли да кажете също така, монсеньор — продължи Толомей, все още загледан в ковчежето за реликви, сякаш го оценяваше, — че ще възстановите правото на бароните да воюват?

Това беше един прерогатив, отменен от Железния крал с цел да попречи на крупните васали да вдигат знаме, когато им хрумне, и да заливат в кръв кралството, било да уреждат личните си разногласия, било да изваждат на показ тщестлавието си или да убиват скуката си.

— О, нека този свещен обичай ни бъде по-скоро възвърнат — извика Робер, — и веднага ще си взема графството д’Артоа от леля си Мао!

— Ако имате нужда от въоръжения за войските, монсеньор — предложи Толомей, — ще ви издействувам най-изгодни цени от тосканските оръжейници.

— Месер Толомей, току-що изказахте гласно точно онова, което възнамерявам да изпълня — заяви Валоа, като се изпъчи. — Затова искам от вас да се присъедините с доверие към мен.

Финансистите имат не по-малко въображение от пълководците и зле ги познаваме, ако мислим, че се водят единствено от жаждата за печалба. Сметките им често прикриват абстрактни мечти за власт.

Капитанът на ломбардските банкери също бе мечтател, по-различен от граф д’Артоа, но все пак мечтател. Вече се виждаше доставящ злато на бароните на кралството и насочващ разприте им, тъй като точно той би ги снабдявал и с оръжие. А който държи в ръцете си златото и оръжието, той държи и истинската власт. Месер Толомей мечтаеше да царува…

— Е какво — поде Валоа, — решихте ли се сега да ми отпуснете исканата сума?

— Може би, монсеньор, може би. Това не ще рече, че съм в състояние лично аз да ви я дам. Но вероятно ще мога да я намеря в Италия и това би било много удобно, защото вашите пратеници отиват точно там. За вас е безразлично откъде ще я получите.

— Естествено — съгласи се по неволя Валоа.

Но споразумението съвсем не отговаряше на съкровеното му желание, защото при новите условия бе трудно, ако не и невъзможно, да присвои част от заема за собствените си нужди. Когато видя, че Валоа се намръщи, Толомей заби острието още по-навътре.

— Като гаранция ще ми предложите държавната хазна. Но всеки знае — поне във Франция, — че тя е празна и този слух бързо ще плъзне сред банковите кантори. Следователно, ще се наложи да гарантирам лично аз. И на драго сърце ще го сторя, монсеньор, за да ви услужа. Необходимо ще бъде обаче един представител от сдружението ми, носител на полиците, да придружи пратеника ви, за да изтегли парите и после да се отчете за тях.

Валоа още повече се намръщи.

— Ех, монсеньор — каза Толомей, — ами че аз не съм сам в тази сделка. Италианските банкери са по-мнителни и от нас и трябва да им дам пълна увереност, че няма да бъдат изиграни.

Всъщност той държеше да има свой човек всред пратениците, който от негово име и за негова сметка да шпионира Бувил, да следи за употребата на парите, да се осведоми за брачния проект, да узнае намеренията на кардиналите и да работи тайно в насока, определена лично от него. Така че месер Спинело Толомей вече царуваше, макар отчасти.

Робер д’Артоа беше предупредил Валоа, че сиенецът ще поиска залог, но и през ум не им бе минало, че този залог ще бъде участие във властта.

Волю-неволю чичото на краля, именно за да задоволи краля, трябваше да приеме условията на банкера.

— А кого ще посочите като достоен придружител на месир дьо Бувил? — попита Валоа.

— Ще си помисля, монсеньор, ще си помисля. В момента почти не разполагам с хора. Двамата ми най — добри посредници са на път… Кога би трябвало да замине месир дьо Бувил?

— Утре, ако е възможно, или най-късно други ден.

— Ами онзи момък — предложи Робер д’Артоа, — който бе отишъл по моя работа в Англия…

— Племенникът ми Гучо ли? — попита Толомей.

— Точно така, вашият племенник. Все още ли е при вас? — В такъв случай защо не изпратите него? Изтънчен е, умен, с красива външност. Ще помогне на нашия Бувил, който едва ли говори италиански, да се оправи по пътищата. Бъдете спокоен, братовчеде — добави д’Артоа, обръщайки се към Валоа, — момъка си го бива.

— Много ще ми липсва тук — забеляза Толомей. — Но така да бъде, монсеньор, давам ви го. Съдено ми е да получавате от мен всичко, което пожелаете.

Скоро след това той се сбогува. Щом Толомей излезе от кабинета, на Валоа, Робер д’Артоа се протегна с наслада и заяви:

— Какво ще кажеш, Шарл? Излъгал ли се бях?

Като всеки вземащ заем при подобни условия, Валоа бе едновременно доволен и недоволен. Избра си държане, което да не издаде нито облекчението, нито разочарованието му. На свой ред се спря отред ковчежето с мощите на Луи Свети и каза: