Гуин Дайър: Войната (Смъртоносната игра на човечеството)

В тактическо отношение бях направил всичко, което трябваше да се направи, но ето че пак загубихме няколко мъже. Друг начин просто не съществуваше. Нямаше начин да заобиколим това поле — налагаше се да го пресечем. Дали съм сгрешил?Не знам. Дали друг път бих постъпил по различен начин? Не мисля, защото точно по този начин съм обучаван да действам. Дали благодарение на тази моя заповед успяхме да намалим броя на загубите си? Точно на този въпрос надали някой някога би могъл да отговори.

Майор Робърт Оули, Сухопътни войски на САЩ

Общовойсковата и физическа подготовка, която е получил майор Оули, е разработена от професионални войници и целта й е да сведе до минимум вероятността от неприятни изненади по време на бой и да ограничи щетите, ако изненадата все пак стане реалност. Подобни тактически доктрини непрекъснато търпят промени в светлината на новия опит, а операциите се подлагат на същия тип анализ по цялата командна верига на армията. В днешно време се полагат огромни усилия за създаване на правила, които биха дали на съвременните офицери най-малкото някои основни насоки за начините за успешно комбиниране по време на реални бойни действия на всички ресурси, които се намират под тяхното непосредствено командване. Тактическите наръчници на модерните армии са в състояние да обхванат стотици страници.

При все това резултатът от всичките тези усилия е на практика един и същ — обикновено нищо повече от програмирана несигурност и никакви насоки за постигане на успех, на които да може да се разчита. Официалните доктрини се концентрират върху манипулиране на изчислимите и рационално планируеми параметри на войната. Друга част, непредвидимите характеристики, са в най-добрия случай частично ограничени от тях, а останалите просто се изплъзват от процеса на рамкиране и планиране. На бойното поле обаче несигурностите не могат да се скрият и да се изплъзнат от обектива на решенията. Така битката се превръща в хазартна игра както за генерал Йоси Бен Ханаан, който е участвал в няколко кратки, но спечелени войни, така и за майор Оули, който се е бил в продължителна и накрая загубена война.

Генерал Бен Ханаан е командвал танкова бригада на Голанските възвишения по време на Близкоизточната война през 1973 година. На шестия ден от войната, със само осем останали танка, той успява да пробие сирийската фронтова линия.

Веднага щом заобиколихме в тил, открихме огън по врага и за около двадесет минути унищожихме всичко, което можеше да се види, защото бяхме заели отлични позиции.

Реших да заповядам атака и да се опитам да превзема следващия хълм, но трябваше да оставя два танка, които да ни прикриват. Затова нападнах само с шест танка. Сирийците откриха огън по фланговете с противотанкови ракети, и само за няколко секунди успяха да унищожат шест от машините ни. Моят танк също избухна. Аз се измъкнах и останах до него… Сега мисля, че цялата тази атака беше огромна грешка.

Генерал Бен Ханаан е изключително компетентен офицер, но атаката му се оказва неуспешна и така губи няколко от своите хора. При все това, ако сирийците не бяха ги нападнали по фланговете с противотанкови ракети (нещо, което той е нямало как да знае), въпросната атака сигурно е щяла да бъде успешна и израелците са щели да спечелят важна стратегическа позиция. Много от израелците, загинали при последващите бойни действия, сега вероятно щяха да бъдат живи, а линията на примирието вероятно щеше да бъде разположена много по-близо до Дамаск. В онзи момент обаче генерал Бен Ханаан е преценил, че рискът си заслужава — поел е този риск и е сгрешил. В реалната битка съществуват прекалено много променливи, които командирът не е в състояние да контролира, както и безброй неща, които той просто не знае.

За да спечелят битките, военните командири са длъжни да приемат несигурността като нещо напълно нормално. Ала подобна характеристика е най-малко приложима във въоръжените сили, с техните еднакви униформи и строго определена йерархична система, с бюрократичната стандартизация на всичко — от „Мечове, Церемониали, Офицери, За използване от“ до задължителната форма, в която командирът е длъжен да представи своите оперативни заповеди, както и до тяхната безсъмнено генерализирана нетърпимост към каквито и да било отклонения от нормата. Но ето че се сблъскваме с две страни на една и съща монета.

За фабриките и търговските сдружения не е необходимо да строяват в боен ред своите служители и стриктно да следят всеки аспект от работата им, защото оперират в една относително сигурна и предсказуема обстановка. Пощата ще се носи всяка сутрин, търговските представители няма да попадат в засада и да бъдат убивани на път към следобедните си срещи, счетоводният отдел няма да бъде докаран до масова психоза и принуден да побегне от гранатомети, стоварващи зарядите си на близкия паркинг. И точно в този смисъл организацията, царяща в мирновременните армии, на пръв поглед граничи с тоталния абсурд, но не мирът е тяхната работна обстановка.