Прат се огледа, видя очилата с тънки рогови рамки, които тя му подаваше, и за миг се поколеба.
— Мои ли са? Може и да са. Не знам.
— Да, сър. Ваши са.
Беше възрастна жена — по-близо до седемдесетте, отколкото до шейсетте — верен семеен слуга с дългогодишна служба. Тя постави очилата на масата до него.
Без да й благодари, Прат ги взе и ги пусна в горното си джобче зад бялата носна кърпичка.
Прислужницата обаче не помръдна от мястото си. Остана да стои малко зад Ричард Прат и в поведението й и в начина, по който стоеше там — дребничка, неподвижна и изправена, имаше нещо толкова необичайно, че докато я наблюдавах, изведнъж ме обзе някакво предчувствие. Старческото й посивяло лице имаше някакво смразяващо, решително изражение, устните й бяха стиснати, малката брадичка издадена, а ръцете здраво сключени отпред. Странната шапчица на главата й и бялата престилка й придаваха вид на някаква мъничка, разтревожена белогърда птичка.
— Бяхте ги забравили в кабинета на мистър Скофийлд — продължи тя. Гласът й беше някак неестествено, преднамерено учтив. — Върху зеления шкаф с картотеките, в кабинета му, сър, където отидохте сам преди вечеря.
Трябваше да минат няколко минути, за да може пълният смисъл на думите й да проникне до съзнанието ни, и във възцарилата се тишина видях как Майк бавно се надига от стола си. Лицето му възвръщаше цвета си, очите му широко се разтвориха, устните му промениха извивката си и опасното бяло петънце в областта на ноздрите започна да се разраства.
— Моля те, Майкъл! — каза жена му. — Запази спокойствие, Майкъл, скъпи! Запази спокойствие!
© 1979 Роалд Дал
© 2003 Правда Митева, превод от английски
Roald Dahl
Taste, 1979
Сканиране и разпознаване: ira999
Последна редакция: Alegria
Издание:
Роалд Дал. Разкази с неочакван край
ИК „Унискорп“, 2003
Художник: Валентин Киров
ISBN 954-8456-56-7
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14668]
Последна редакция: 2009-11-27 18:00:00
Има се предвид годината, от която лозето започва да ражда грозде. — Б.пр.