Луи Жаколио - Изгубени в океана

Още преди изгрева на слънцето на запад ясно се виждаше непознатият кораб, чиито платна-се опъваха до скъсване от силния попътен вятър.

„Зорки“ веднага се спусна след него, но скоро трябваше да се откаже. Загадъчният кораб се движеше много по-леко, въпреки че беше ветроход, при това вече беше взел доста голяма преднина и настигането му ставаше невъзможно. Командирът на „Зорки“ беше отчаян.

Седмица след това събитие в колонията пристигна от Бордо непознат господин с изящни маниери на име Сен Фюрси. Целта на идването му според неговите думи беше да основе обширно земеделско стопанство в околностите на Нумея, във връзка с което се налагаше да закупи някои земи. Имал писма от министъра на марината до губернатора и генералния прокурор, което му осигуряваше навсякъде любезен прием и всички врати ce отваряха пред него. Новодошлият говореше навсякъде, че разполагал с голямо богатство, което смята да вложи по тези места, и се надявал да преустрои изцяло селското стопанство в Нова Каледония Всички охотно му повярваха, още повече че това беше отдавнашно желание на колонистите от митрополията, което щеше да ускори използването на природните богатства в района.

Всички гледаха и се радваха на господин Сен. Фюрси, който пътуваше из вътрешността на страната, запознаваше се с различни хора и ги разпитваше най-обстойно за стопанството и за качеството на почвата. С една дума, като човек, който-имаше желание да се установи за дълго в този край, гой се интересуваше от всичко.

Но всичко това имаше една-единствена цел — да се отвлече вниманието на тукашните хора Новодошлият капиталист с изящни маниери беше обикновен детектив, изпратен от полицейския префект на Париж в помощ на господин Лемер, за да изпълнява неговите тайни поръчки. Нуждата от такъв човек беше възникнала отдавна. Всяка вечер двамата с прокурора се срещаха тайно и уточняваха пътя, по който трябваше да насочат своята работа.

По-късно, три-четири дни след бягството на китайците, на тези срещи започна да идва и трето лице, което старателно криеше своята самоличност. Това беше познатият ни Ланжле, или Парижанина, или Доброто сърце… Той се съгласи да участва в тайнствената афера, която силно интересуваше генералния прокурор, по настояване на мнимия Фюрси, който беше обещал благополучие на заточеника. Последният щеше да получи срещу това не само свободата си, но и цяло имение, пълно с работен добитък коне, различни земеделски машини. Това щеше да му осигури богатство и щастлив живот. Да бъде собственик на земя и да се занимава със земеделие беше отдавнашна мечта на Ланжле и емисарят на Прево Лемер без особени усилия убеди Парижанина да им сътрудничи. Погледнато от друг ъгъл, това сътрудничество бе цяло предателство, но щом беше в полза на държавата, постъпката му придобиваше високопатриотичен смисъл. Всъщност Ланжле можеше да измени само на тези, които му се доверяваха Досегашното му положение на затворнически надзирател, при което беше длъжен да донася за всяко зломислие, не се променяше с нищо Докато живееше с Чан, той се беше докосвал само до добрите обноски на китаеца, но не и до неговата истинска душевност, така че от гледна точка на честта Ланжле не му дължеше нищо. Но сега, веднъж взел върху себе си известни задължения и отговорности, той трябваше да се подчинява на своите началници.

Всичките тези разсъждения на детектива, умело свързани с въпросите на честта и съвестта, окончателно възтържествуваха над съмненията на Парижанина и напълно го подчиниха на хитрите му господари.

Инструкциите, които Ланжле получи от самия генерален прокурор, не бяха много ясни. Те го задължаваха да пази тайна, да не противоречи на началниците си, да следи всичко и винаги да бъде във връзка със Сен Фюрси. На него трябваше да се подчинява безусловно и да съобщава адреса, на който се намира във всеки отделен момент, тъй като нито за миг не трябваше да се отделя от Чан и в случай на бягство щеше да бъде негова пречка. Но преди всичко Ланжле трябваше да мълчи като риба пред тримата другари на затворниците китайци.

Тук се налага да отбележим, че Порник и другите двама приятели също бяха обект на обработка от страна на мнимия Фюрси, който иска Ще да ги привлече за своята мисия, но те енергично отказаха, като му показаха юмруците си, нарекоха го „муха“ и „мръсен шпионин“ Дори се заклеха, че ако не ги остави на мира, те ще се отърват от него по свой начин, и то така, че дълго ще помни какво значи да се безпокоят честни хора.