Луи Жаколио - Изгубени в океана

След този любезен прием Сен Фюрси, или просто Гроляр, както го наричаха в парижката полиция, трябваше да се задоволи само с Ланжле.

Три дена след това китайците избягаха, което зарадва много заложилите за тях. За разлика от техните противници, разбира се. Най-много се ядосваше капитанът на „Зорки“. Освен значителната сума, на която се беше басирал с доктор Морис, той смяташе, че губи и репутацията на крайцера. Сега тя бе получила силен удар, от който едва ли някога щеше да се оправи.

— Не е ваша вината, Панарван — казваше той на своя помощник, — тъй като бяха взети всички предпазни мерки. Кой би допуснал, че в такава буря, и то през нощта, ще се намерят хора, способни да се доберат до острова през рифовете!

Само двама човека от цялата колония не се учудиха особено от станалото, макар и да си придаваха такъв вид.

Стига да пожелаеха, генералният прокурор и Сен Фюрси можеха да разкажат много неща около това бягство. Но както преди, те пазеха обичайното си мълчание.

Като постоя още малко в колонията, Сен Фюрси-Гроляр отпътува за Австралия под предлог, че ще купува оттам необходимите за предприятието му земеделски машини, след което повече не се появи в Нумея. Истинската причина за-заминаването му беше едно писмо от Ланжле.

В Нумея, където дълго разказваха за легендарното бягство на китайците, никой не узна действителните мотиви на това произшествие, нито последиците за лицата, замесени в него Това обаче няма да ни попречи да повдигнем завесата, скриваща всичките перипетии около тази необикновена, единствена по рода си драма.

Всеки знае какво подбуди французите и англичаните да обявят война на Китай през 1860 година и как завърши тя. През октомври на същата година беше подписан мира в Тиен Цин. Тогавашният император Йен Фун не можа да преживее позора на своята столица Пекин, завзета от чернокосите варвари от запад. Умирайки, той предаде императорския престол на своя петгодишен син, Хуан Су, под опеката на регенти — императрицата майка и принц Хуан Су, дядо на младия император по баща.

След решението на върховния съвет на империята, в който участваха всички принцове от императорската фамилия и заместниците в по-главните провинции, регентството незабавно трябваше да оповести възкачването на новия император на престола и да побърза с коронясването. Това беше много необходимо, защото значителната част от монголците, влизащи в състава на армията, макар че войната беше свършила, продължаваха да са под командата на своите началници; които още считаха себе си за потомци на древните китайски мандарини. Те заляха с пълчищата си северозападните провинции и малко се грижеха за подчинение на върховната власт и възстановяване на разрушените устои на държавата. В Пекин даже се опасяваха, че гордите мандарини няма да признаят петгодишния Хуан Су за император. Трябваше бързо да се сложи край на анархията, като се коронова младият богдихан, защото само по този начин можеше да се поиска подчинение и вярност от всички поданици на империята.

Ето защо веднага след смъртта на стария император младият му приемник трябваше да облече императорските дрехи и да приеме от ръцете на велможите скиптъра на Шун Ци, основател на династията Тян Цин. Церемонията трябваше да се извърши в голямата зала на императорския дворец, разположен в огромния двор, който беше ограден с тройна стена.

Приемането на този скиптър беше от изключителна важност за новия император. В случай че някой от принцовете успееше да се добере до скиптъра и да го заграби преди коронацията, това му осигуряваше престола и отрязваше пътя-към властта на законния наследник.

Китайските историци твърдят, че този атрибут на върховната власт е бил даден на Цин, пръв господар на Китай, от самия Тан — висше божество, безсмъртно и вечно, което по мнението на известния философ Лао Дзъ е източник и начало на целия реален свят.

Заедно със скиптъра Цин е получил власт над всички земи. Оттук идва и убеждението на китайците, че всички земни господари са само васали, безпрекословно подчинени на Цин. От него свещеният скиптър е бил предаван последователно на всеки от по-късните владетели: Хуан, основател на династията Хан, и неговите наследници; Кублай Хан, внук на Чингиз Хан и основател на династията Юен: Яо, родоначалник на Мин, последни местни господари и накрая Шун Ци, който дал началото на царстващата сега династия Тян Цин, чиито представители се наричаха „най-чисти“.