Ашли Сноу - Мод

Той я притисна с цялата си тежест и тя усети, че ръцете му отстъпиха място на едно голямо, горещо и кораво нещо, което се вряза в нея с мощен тласък. Малката преграда се разкъса с лека, сладостна болка и той яростно заора, предизвиквайки още по-опустошителни усещания. Сега и двамата бяха станали чужди на заобикалящия ги свят, понесени от гребена на вълните на удоволствието. Телата им се движеха като едно, взаимно дарявайки се със страст, и когато тя усети, че бе достигнала върха, двамата избухнаха във вихъра на непозната досега наслада. Отчаяно го притисна до себе си, впи тяло в неговото и пожела никога да не се отделя.

Когато дишането им се поуталожи, те разхлабиха прегръдката си и с леко нежелание той се отдръпна, за да легне до нея, като продължаваше да я гали.

— О, Господи! — задъхано промълви Мод.

— Сега разбра ли какво пропускаше? — каза той и нежно я целуна по челото.

Мод се усмихна и се загледа в очите му, все още замъглени от задоволеното желание.

— Мисля, че сгреших, като чаках толкова дълго.

— Не — отвърна той и оправи косата й. — Ти чакаше мен и не сгреши.

Тя се сгуши до него и вдиша мириса му, примесен с дъхавите изпарения на сеното. Ризата му се бе разкопчала и откриваше русите косъмчета по разголената му гръд. Никога досега не се бе чувствала толкова съвършена, цялостна и задоволена. Тя беше жена и лежеше в прегръдките на мъжа, когото толкова силно обичаше. За първи път през живота си се почувства истинска жена. Сега и тя бе част от световното тайнство, което обединяваше в едно цяло мъжа и жената. То бе едновременно най-разпространеният ритуал и най-прекрасното изживяване, което можеше да съществува по земята.

Той леко повдигна ръката й и я насочи надолу към отпусната си и поизтощена мъжественост. Отначало плахо, но после с нарастващ възторг и преклонение, тя започна да я гали и изучава и скоро усети как отново започна да се втвърдява под ласките й.

— Това е най-прекрасното нещо на света — закачливо каза тя.

— Радвам се, че ти харесва.

— Обожавам го.

Той се засмя, притисна я и я целуна.

— Мод, ти си истинска чаровница. Притежаваш странна смесица от невинност и чар. Хората направо ще полудеят по теб.

Тя го отблъсна.

— Затова ли реши да ме любиш? За да ме направиш примамка за публиката, така ли?

— Мога да те използвам и за това, но повярвай ми, причината не е тази. — Той положи глава на гърдите й. — Вярваш ли ми?

Тя извика, когато той захапа едното й зърно, и леко го блъсна.

— Вярвам ти, наистина ти вярвам.

— О, Боже! — Той отново се засмя, обхвана я с ръце, събори я на земята и ловко я намести върху себе си. — Трябва да те науча на толкова много неща, и то не само за театъра. Още ли си твърдо решена да напуснеш трупата?

Тя погали лицето му и нежно го целуна.

— Може би ще преосмисля решението си.

— Ще бъде жалко, ако си тръгнеш, защото няма да можеш да прочетеш новата роля, която написах за теб.

Мод скочи на колене.

— Написал си нещо за мен?

— Специално за теб. Става дума за една нова пиеса, в която ти ще играеш една от главните роли. Няма да е много сложна и само ще подчертае качествата ти.

— О, но това е чудесно! — извика тя и весело плесна с ръце. — Значи наистина мога да постигна нещо много повече от ролята на Лидия?

— Разбира се, че можеш. Да не мислиш, че цял живот ще стоиш, без да продумаш нищо, облечена в онази гръцка туника?

— Вече не бях сигурна, особено след тази вечер. Толкова далечна ми изглежда тази перспектива. Но Кити и Франсис няма ли да ревнуват? Да напишеш роля специално за мен!

— Не и преди да започнеш да се перчиш пред тях. Преди и за тях съм писал специални роли. Всички драматурзи постъпват като мен.

Мод затаи дъх, легна до него и положи ръката му върху разголените си гърди.

— И тях ли си ги учил на това?

Той я придърпа към себе си и потърси устните й.

— Нито едната, нито другата някога са имали нужда да ги уча на нещо, повярвай ми. — Пръстите му отново се плъзнаха надолу към ханша й и позаспалото желание отново прерасна в буен поток.

— О, Алън — простена Мод, огъна тялото си и му предложи гърдите си. — Толкова те обичам!

Той зарови главата си между тях.

— И аз те обичам. „И ти отдавам тялото си в плен.“ Между другото, това е Конгрийв. „Любов заради любовта.“ Някой ден трябва да я прочетеш. От теб ще излезе една чудесна Анжелика.

— Точно сега едва ли приличам на ангел — каза Мод и усети как отново надигащите се вълни на удоволствието заплашваха да я погълнат.