Мартин Скот - Траксас

— Само се опитвах да му помогна — оплаках се на слугата, който ме поведе навън.

Когато се прибрах във „Възмездяващата секира“, беше към два след полунощ. Бях достатъчно изтрезнял, за да прескачам телата на пияниците по паважа. Главата ме цепеше и чувствах непреодолима умора. Влязох в стаята и открих, че отново всичко е преобърнато наопаки.

Огледах бъркотията, обзет от свиреп гняв. Мебелите бяха натрошени на парчета и малкото ми лични вещи се въргаляха стъпкани на пода. Кой стоеше зад всичко това? Който и да беше, заклех се да го стисна за гушата и да го накарам да танцува върху останките.

Макри се събуди от проклятията ми и се показа на вратата с гола сабя. На всичко отгоре и тя беше гола.

— Не трябва ли да се обличаш, ако ще се биеш с непознати?

— Защо? Ще са мъртви още преди да забележат, че не нося нищо. Какво е станало?

— Пак са ми ровили из стаята — оплаках се, макар да нямаше нужда. Макри ми предложи да се преселя на нейната кушетка, но аз отказах.

— Въобще нямам намерение да спя. Чака ме работа. Имам нужда от познанията ти по оркски. Цизерий ми е уредил среща с пазача на дракона.

— Сега ли?

— Налага се да побързаме. Като гледам как я е закъсал нещастникът, скоро съвсем ще остане без влияние в този град.

— Защо?

— Арестуваха синчето му за търговия с дуа. Предложих да му помогна, но той отказа. По-важното е, че отново работя за принцесата. Ще ти обясня по пътя.

Макри кимна и отиде да се облече. Появи се въоръжена до зъби, но този път премълчах. По пътя я запознах с подробностите.

— Принцеса Ду Аканска твърди, че е невинна. Признава обаче, че е възнамерявала да разпори дракона, за да извади от него Червения елфически воал. Тъкмо затова й е било нужно приспиващото заклинание. Попитах я дали е успяла да го намери, но тя отрече. Вместо това смятала да използва по-големи количества дуа и да упои чудовището. Изглежда обаче някой я е изпреварил, защото когато ненадейно влязъл кралят със свитата си, заварил на местопрестъплението само нея и Брекс Бореца — изправени пред трупа с уличаващи доказателства от типа на голяма брадва и торба дуа.

— Всичко е ясно. Откъде се е сдобила с дуа?

— Откраднала торбата от покоите на брат си — принц Фрисен Акански, но не го е казала на краля. Не иска той да разбере какъв дегенерат е най-големият му син. Предполагам, че кралят щеше да потули всичко, ако с него не е бил сенаторът Лодий. Всъщност тъкмо той вдигнал скандала.

— И какво ще правим сега?

— Ще открием кой е убил дракона преди да изправят принцесата пред кралския съд и да я осъдят на доживотен затвор или нещо подобно. Видя ли, прав се оказах за Воала — наистина е бил в дракона. Открием ли го, ще открием и убиеца. А може би и убиеца на Атилан.

— За това ли те наеха?

— Не точно. Но Тюрай отчаяно се нуждае от обвиняем. Ньоджанците вдигат страхотен шум и Цизерий се съгласи на доста солидна сума, ако оправя нещата. За съжаление преторът Цизерий вече не е такъв непоклатим стълб на правосъдието, откакто прибраха синчето му. Изстинал е като оркско сърце, но въпреки това е един от малцината в тоя град, на които мога да вярвам. Той пък има лош късмет, защото само аз мога да помогна на принцесата. Да ти призная, все още не съм съвсем сигурен дали принцесата не е убила Атилан — или пък е накарала някого да свърши тази работа. В края на краищата двамата са били любовници. Сигурно оттам е узнала за откраднатия Воал и плановете на Атилан да го отнесе в Ньодж. Атилан пък го е научил от един ньоджански агент, който шпионирал оркския посланик. Цялата работа е замислена от орките. Те наели Гликсий Драконоубиеца да открадне Воала и да го напъха в дракона, откъдето да си го приберат, когато животното се прибере у дома. Не зная кой още е бил известен за плана, но не са били един или двама. Знаеш, че в Тюрай трудно се пазят тайни, особено когато магьосниците слухтят за всичко. Както и да е, Атилан подкупил пазача на дракона да му разкрие приспиващото заклинание, за да може да измъкне Воала. Принцеса Ду Аканска сметнала, че моментът е подходящ да се намеси, и затова ме прати да открадна кутията със заклинанието, под предлог, че се касаело за кутия с любовни писма. Което обяснява и моята поява на сцената. Предполагам, че този, който е прибрал пергамента със заклинанието, се е възползвал от момента, когато кралската фамилия е била на религиозна церемония, за да се промъкне незабелязано в зоопарка. Нямам представа обаче кой е той. Малко са хората, които биват допускани по това време в зоопарка — предимно дипломати, но също и членове на Братството или на Приятелския кръг — с подкупи и увещания всички врати са отворени.