Норман Спинрад - Принципът на синхрона

— Можете ли да намерите някакво обяснение на тези неща?

— Позволете един въпрос — започна докторът. — Когато котаракът реагираше на вестникарските статии, неговото мнение винаги ли съвпадаше с вашето?

— Дааа… Струва ми се, да.

— Значи котаракът ви е реагирал така, както вие бихте искали? Казано иначе, държал се е като грижлив наставник?

— Според мен…

— Така — отсече докторът. — Очевидно е: вие страдате от инфантилизъм и във всичко търсите подкрепа и одобрение. Това предизвиква халюцинациите ви.

Когато Ендърби излизаше от кабинета, сестрата в приемната разговаряше с клиент на име Коткийн.

Вечерта при Ендърби за кратко прескочи старият му приятел Сам Никол и двамата се захванаха да обсъждат случките през деня. Никол напълни лулата си с много ароматичен вносен тютюн, миризмата на който прогони котарака. Ендърби се възхищаваше от своя приятел като енциклопедия от всевъзможни, понякога дори най-необичайни познания; точно затова и го попита как би обяснил тези странни събития.

Съсредоточен в дима на лулата си, Никол призна:

— Знаеш ли, и на мен ми се случи нещо твърде необяснимо. В началото реших, че е просто съвпадение, а нещата вероятно се свеждат до проявите на синхрон.

— На какво?

— На синхрон. Таки случаи ние наричаме просто „съвпадения“, но това обърква нещата. Това не са случаи и не са случайности. Протичащото в определено време събитие е свързано с всичко, което протича в същото това време.

— И какво имаш предвид?

— Има такава идея, лежи в основата на китайската книга за пророчества „Ай Чин“. Хвърляш едни пулове, после отваряш книгата на съответната страница. Защото падането на пуловете е свързано с онова, което те притеснява и тревожи в момента на хвърлянето.

— Добре. А какво кара в едно и също време да се случват най-различни неща? — попита Ендърби.

— Ааа — и Никол вдигна назидателно пръст, — ето къде е грешката. Ти все още търсиш причината извън самите събития. Когато ти задаваш въпрос и твоят котарак ти кима, ти си представяш нещата така: моят котарак се е сдобил с разум и разбира въпросите ми. Като онези хора, които смятат, че съвпаденията са не просто съвпадения, а някакви „знамения“ на човекоподобен Бог, който надзирава цялата вселена. Тези, които се опитват да намерят опора в живота, отварят Библията където им падне — те разсъждават по същия този начин. А онези китайци, които търсят съветите на „Ай Чин“, не мислят така. Същността не е в някакъв Разум, който управлява вся и всьо, изобщо не е в някаква причина, тъй като в „сега“ няма причина. Синхронността е толкова фундаментален принцип в природата, колкото и причинността.

Сам помълча известно време, след това продължи с размишленията си:

— Вероятно ролята на двата принципа се променя в зависимост от времето и мястото…

— Какви два принципа?

— Първо, принцип на причинността: разултатът има причина и е нейна последица. Второ, принцип на синхронността: свързаните събития протичат едновременно. Древните са твърдяли, че в пространството оттатък Луната не съществуват такива неща като „случай“ или „съдба“. Че в различните части на вселената действат различни закони. Тъй като ние се отказахме от възгледите на Аристотел и Птолемей за мирозданието, сега се стремим да се самоубеждаваме в противното — че вселената е единна и навсякъде управляват едни и същи закони. Ами ако грешим? — Никол постави на масата отдавна загасналата лула. — Земята се премества. Вероятно сме влезли в такъв участък от космическото пространство, където синхронността има по-голямо значение от причинността. Става ясно, че определяните от причинността закони, по които се управляваше досегашната история на Земята, вече не са приложими там, където сме сега.

— Интересна идея — рече Ендърби. — А случайно да знаеш как тя може да бъде проверена?

— Ако съм прав, вероятно са се променили някои базови физически константи. Тоест тези, които досега бяха базови… Може са се случили и други странонсти, за които ще научим.

Ендърби включи телевизора. Първата произнесена дума „котка“ прозвуча точно в този момент, когато Мелхидес измяука от вратата да бъде пуснат на улицата. Ендърби пусна котарака, седна и се заслуша. Водещият вечерната емисия новини наистина спомена, че учените от много изследователски лаборатории са забелязали безпричинни неточности в работата на уредите и съоръженията; например ампермерите и волтмерите давали абсолютно произволни показания.