Е. Смит - Тедрик

Като се насочи на изток армията достигна градчето Бана, разположено до сливането на Лотара и река Мидуел. После войската тръгна право на север по западния бряг на Мидуел, пресичайки плодородни равнини, обрасли с гъсти гори и тревни килими.

Ловът по тези места беше обилен. Неизброими стада диви животни — липити, приличащи на биволи, елени — роли, диви свине сексити — всички ги хранеше тревата на крайбрежните поляни. На добър ловец бе нужно не повече от половин час да обезпечи месо за цяла центурия. Затова ловците се занимаваха главно с опушването на месото, приготвяйки запаси от него.

Войската вървеше и вървеше край спокойното синьо огледало на огромното езеро Мидуел, простряло се от юг на север на разстояние дневен преход, край Веригата езера, нанизани като мъниста на речна нишка, край северното езеро Ардо. Тук армията свърна към езерото Средна Марка, на чийто бряг стоеше замък, официалната резиденция но лорд Тедрик.

Когато предните отряди стигнаха южния бряг, двама разузнавачи доведоха при шатрата на царя вестоносец с важни новини.

— Благодаря на боговете, че не трябваше да тичам до Ломпор да ви срещна! — възкликна вестоносецът, като падна на колене. — Замъкът Средна Марка е обсаден! Лорд Харлан е убит! — и той подробно разказа за неотдавнашното сражение на брега на езерото.

— Нападателите са носили железни ризници — забеляза Фагон, след като внимателно изслуша вестителя. — Сарлонско желязо, без съмнение.

— Да, сир. Но как са могли да го дадат на варварите…

— Няма никакво значение, Тедрик. Изпрати вестителя в обоза. Нека го нахранят добре.

— Ти очакваше нападение над този замък, сир — каза Тедрик, когато разузнавачите и измореният вестоносец си отидоха.

— Да. Но това не е обикновен набег за грабеж. Това е първото сражение в голямата война. Не можеш ги нарече глупаци — нито Тагад Сарлонски, нито Исайна от Девос, макар и да е варварско царче. Те са усетили заплахата и първи са нападнали. Виж, само гибелта на Харлан не очаквах… бях му заповядал строго да не влиза в никакви стълкновения, да се укрепи в замъка и да затвори здраво вратите… Е, какво пък, сега съм избавен от необходимостта да го хвърля за наказание в кипящо масло… заради глупостта му и неподчинението на заповедите ми…

Фагон се намръщи, нещо засъобразява и продължи:

— Има ли тук и сарлонски отряди? Изглежда, че не. Тагад няма да разкъсва силите си на части… но въпреки това безпокои ме… ако тук някой броди, това са варвари… макар и със сарлонско желязо… Позната ли ти е местността по горното течение на Мидуел, Тедрик?

— Слабо, сир, само веднъж съм посещавал земята на север от езерото.

— Това е напълно достатъчно. Вземи половината тежка конница и центурион стрелци с лъкове. Премини Мидуел и скрито се движи по източния бряг на езерото, на север отново се прехвърли през реката. В това време на годината горен Мидуел лесно може да се премине където ти се иска… Ти трябва да стигнеш полуострова, на който се намира замъка, след три дни.

— Три дни са достатъчни, сир.

— Три дни считани от утрешната зора. Точно в мига, когато долният край на слънцето се покаже над поляните, ти трябва да си с конницата на северния край на полуострова. Стрелците с лък пръсни по края на гората и нека стрелят по всеки, който се опита да избяга… Аз ще дойда до замъка от другата страна. Така ние ще затворим челюстите на клещите и ще ги изкосим като поле линга! Нито един няма да се измъкне!

Но в плановете на Фагон се бе вмъкнала малка грешчица. Когато в указания час конницата на Тедрик тръгна в атака, срещу нея се оказаха не тълпа полуголи, въоръжени как да е варвари, а две пълни центурии тежка сарлонска пехота! Същевременно на царя му бе още по-тежко. Щом блестящата му броня се показа пред атакуващите вериги, плътна колона от сарлонски конници в железни доспехи като по заповед на магически жезъл удари левия фланг на царските гвардейци.

Фагон естествено се сражаваше геройски, както се бяха сражавали неговите предшественици. Отначало на кон нанасяйки удари с дългия си меч, после конят загина, а мечът бе избит от ръката му. Но като се оказа прав на крака той размаха секирата, която бе закована на пояса му с верижка от божествения метал. Сечеше и сечеше, всеки мах на секирата поразяваше по един враг. Но тежината на бронята бе така голяма за спешения цар, че независимо от отчаяната съпротива го повалиха на земята.

Като видяха, че вождът им го застрашава гибел, Тедрик с меча си и Скайр с бойната си секира, се превърнаха в истински берсерки. Капитанът се намираше по-близо до царя, но ковачът бе по-силен и по-бърз. Той нададе боен вик, пришпори коня си и високо се изправи на стремената. Могъщият разярен кон се хвърли напред и Тедрик така се разудря, както не беше го правил досега. Осем пъти страшното острие се стремително се спускаше надолу и осем вражески конника намериха мигновената смърт. После, Тедрик така и не разбра как стана, внезапно се оказа спешен, на краката си. В дивата блъсканица не можеше да размахва меча си и затова хвана секирата. Макар и пред него да се изправяше стена от заковани в желязо войници, той стремително си пробиваше кървав път към своя цар.