Карл Сейгън - Контакт

Такива събирания понякога протичаха бурно. Изпиваха се огромни количества коняк и водка, но никой не изглеждаше сериозно пиян. Излизаха шумно от ресторанта някъде към един, два часа и се опитваха, често без успех, да хванат някое такси. Няколко пъти той я бе придружил на разстояние от пет-шест километра от ресторанта до хотела й. Беше грижлив, държеше се малко бащински, бе толерантен в политическите си възгледи и яростно отстояваше научните си позиции. Въпреки че сексуалните му подвизи бяха станали легендарни сред колегите му, никога не си позволи спрямо нея нещо повече от една целувка за лека нощ. Това винаги я беше стряскало малко, макар привързаността му към нея да бе чистосърдечна.

В съветската научна общност имаше много жени, пропорционално повече, отколкото в Съединените щати. Но те обикновено заемаха низшите до средни позиции и съветските учени-мъже, също като американските им колеги, се объркваха в присъствието на симпатична дама с безспорна научна компетентност, която яростно отстоява мнението си. Някои я прекъсваха или се правеха, че не я чуват. В такива случаи Луначарски винаги се надвесваше над масата и запитваше, с малко по-висок глас от обичайното:

— Какво казахте, доктор Ароуей? Не чух добре.

Останалите млъкваха и тя продължаваше за детекторите на концентриран галиев арсенид или за съдържанието на етанол в галактическия облак W–3. Количеството свръхчист алкохол в този единствен междузвезден облак беше такова, че стигаше да задоволи алкохолните потребности на земното население, ако всички пълнолетни са заклети алкохолици, докато трае Слънчевата система. „Тамадата“ оцени високо нейната бележка. В следващите тостове те разсъждаваха дали и други форми на живот могат да се натровят с етанол, дали масовият запой е всеобщ галактически проблем и дали на други светове може да се намери толкова опитен майстор на тостове, като нашия Трофим Сергеевич Халадзе.

Пристигнаха на летището в Албъкърк и установиха, че по чудо гражданският самолет от Ню Йорк със съветската делегация на борда бе кацнал преди половин час. Ели намери Виджи в магазина за сувенири на летището да се пазари за някаква дреболия. Той сигурно я беше мернал с ъгълчето на окото си.

— Секунда, Ароуей. Деветнайсет и деветдесет и пет? — продължи той, обръщайки се към отегчената продавачка. — Точно такова тесте видях вчера в Ню Йорк за седемнайсет и петдесет.

Тя се приближи и видя, че Виджи подрежда на рафта тесте с холографски карти за игра, показващи голи жени и мъже в пози, които днес се смятаха просто за неприлични, но биха скандализирали предишните поколения. Продавачката се мъчеше да прибере картите, но Луначарски енергично прикри с ръце тезгяха. Виджи печелеше.

— Съжалявам, сър. Не аз определям цените. Само работя тук — изплака момичето.

— Виждаш ли недостатъците на плановата икономика? — обърна се Виджи към Ели, докато подаваше двайсетдоларова банкнота на продавачката. — При един наистина свободен пазар сигурно щях да се спазаря на петнайсет. Даже на дванайсет и петдесет. Не ме гледай така, Ели. Не са за мен. С жокерите тук има петдесет и четири карти. Всяка от тях е великолепен подарък за някой от работещите в моя институт.

Тя се усмихна и стисна ръката му.

— Радвам се, че отново си тук, Виджи.

— Рядко удоволствие, скъпа.

На път към Сокоро, по взаимно мълчаливо съгласие, си говореха за дреболии. Валириън и шофьорът, един от новите хора от охраната, бяха отпред. Питър, който не беше разговорлив дори при обичайни обстоятелства, се задоволи да се облегне назад и да слуша разговора помежду им, който засягаше съвсем по допирателната това, което бяха дошли да обсъждат руснаците: третото ниво на палимпсеста, подробното, сложно и все още неразчетено Послание, което събираха с общи усилия. Американското правителство, повече или по-малко неохотно, бе стигнало до извода, че съветското участие е от съществено значение. Преди години руснаците твърде предвидливо бяха разположили голямо количество малки телескопи по цялото протежение на Евразийския масив, обхващащ 9 000 км от земната повърхност, а наскоро бяха привършили строителството на мощна радиообсерватория край Самарканд. Освен това съветските океански кораби за проследяване на сателитни сигнали патрулираха в Атлантическия и Тихия океан.

Част от съветските данни бяха излишни, защото обсерватории в Япония, Китай, Индия и Ирак получаваха същите сигнали. Всъщност всеки по-сериозен радиотелескоп по света слушаше Вега, когато беше в полезрението му. Астрономи във Великобритания, Франция, Холандия, Швеция, Германия и Чехословакия, в Канада, Венецуела и Австралия записваха малки късчета от Посланието, следейки Вега от изгрев до залез. В някои обсерватории засичащото оборудване не беше достатъчно чувствително дори за да се различат отделните импулси. Но въпреки това и те слушаха неясния шум. Всяка от тези държави държеше късче от големия пъзел, защото, както Ели бе обърнала внимание на Киц, Земята се върти. Всяка държава се опитваше да разчете някакъв смисъл в импулсите. Но беше трудно. Никой не можеше да каже със сигурност дори дали Посланието е написано в символи или в картини.