Виктор Суворов - Освободителят

А в това време откъм бронетранспортьора на замполита на батальона се отдели нова плътна група войници и сержанти и се втурна към машините си. Това също са доносници. Но от малко по-инакъв вид. Легални. Те се подчиняват по друга линия. Това са слугите на партията. Във всеки взвод на трийсет войници и сержанти има комсомолски секретар и двама негови помощници, взводен агитатор, редактор на бойния „лист“, а във всяко отделение на седем войници — един кореспондент на въпросния „лист“. И в същия взвод част от войниците трябва да влизат в ротното бюро, в ротната редколегия, в ротната агитаторска група. Ако те са способни да кажат поне десет думи на развален руски, едно от тези места им е осигурено и те вече са хора на замполита, хора на партията. Те слушат какво казва партията, а партията много внимателно ги слуша за мен, за моите другари, за моите командири и подчинени. По нахалните мутри на легалните политически доносници човек много лесно може да се досети, че партията току-що и на тях им е дала правото да стрелят без предупреждение по офицерите, които се осмелят да заличават белите ивици.

А сега пък откъм машината на пропагандиста на полка бързо, но не чак толкова, че да раздруса високомерието си, тича още един. Той е 19-годишен. Има правилно лице, правилен нос, правилна фигура, правилни мисли и старателно сресана коса. Такива ги окачат на почетното табло и ги избират в президиумите на тържествените събрания. Той е кандидат-член на нашата велика партия. В ротата ми само той е такъв. Той е особен случай. Той е специалната линия за информация право към политическия бог на полка. Той е още един от упълномощените да стрелят в гърба ми, ако доносниците на ГБ се затуткат. И той ще стреля по тайните и явните доносници на ГБ, ако се разколебаят и ако при това аз закъснея с една секунда да ги разстрелям.

Кандидат-членът на нашата велика партия се мушна в моята машина и зае мястото си вляво от мен: отдясно е радистът (таен доносник на ГБ), отзад картечарят (явен доносник на ГБ), отпред ротният агитатор — ръката на партията. Грамадните цистерни, които зареждаха бронетранспортьорите с гориво, с рев се изтеглиха встрани от бойната колона и ние плавно по-теглихме.

Цяла нощ покрай нашите бронетранспортьори и танкове вървя безкраен поток от войски. Призори въпреки росата машините ни бяха покрити с толкова мощен слой прах, че престанаха да личат и опознавателните знаци, и номерата. А войските вървяха ли, вървяха.

В ефира различни гласове повтаряха само една команда: „Скъси дистанциите!“ Всички много добре помним нашите бойни стандарти: между бойните машини дистанцията при преход е сто метра, между спомагателните — петдесет. Така че дължината на колоната на една дивизия е равна на сто и петдесет километра. Сега на тесен участък от съветско-чехословашката граница се вкарваха наведнъж две армии, в състава на които влизаха единайсет дивизии, освен това по същите пътища се движеха подсигуряващите подразделения и резервите на Прикарпатския фронт.

Всички стандарти са отритнати и забравени. Ако някой реши да спазва установените норми, войските не биха влезли в Чехословакия и след една седмица.

„Скъси дистанциите!“ „Скъси дистанците!“ „Скъси дистанциите!“ Категоричната заповед се съпровожда от яки псувни и. заплахи на началниците от всички рангове към техните подчинени. В 8,20 по всички канали за връзка премина заповедта на командващия Прикарпатския фронт да бъде избутвана от пътищата всяка закъсала кола независимо от предназначението и принадлежността й. По нанадолнищата се затъркаляха стотици танкове, артилерийски влекачи, машини с абсолютно секретно шифровално оборудване. В 79-а мотострелкова дивизия от пътя избутаха ракетна установка, на която й се беше повредил двигателят.

В девет и половина последва заповед на командващия 38-а армия да се изкарат от състава на колоната всички ремонтни коли и да се изоставят на територията на Съюза. За сметка на това дължината на колоната се поскъси. След десет минути подобна заповед бе предадена и от командващия фронта.

А ние продължавахме да стоим край пътя, за да мине първият ешелон. Многогласното „Скъси дистанциите!“ не секваше в ефира. Командни вертолети висят над гъстите облаци прах. Командири на дивизии, командващи армии, офицери и генерали от щаба на фронта направо от вертолетите подканват туткавите командири на полкове и батальони да побързат.