Безсмислено е, пък и времето не ми достига да продължа това описание. Никой никога не е изпитвал такива страдания, стига вече; но и те, колкото бяха, донесоха не облекчение, а коравосърдечност на душата, известно съгласие с отчаянието. И наказанието ми би продължавало с години, ако не беше последната беда, която ме сполетя и която окончателно ме лиши от собственото ми лице и натура. Моят запас от солта, неподновяван от деня на първия опит, започна да намалява. Пратих да ми вземат нови количества и смесих съставките; последва кипенето, първата промяна на цвета, но не и втората. Изпих медикамента — никакъв резултат. От Пуул ще разбереш как го накарах да обърне целия Лондон, напразно! И сега съм дълбоко убеден, че първото количество, с което съм се снабдил, е било нечисто химически и че именно този неизвестен примес е бил причина за действието на лекарството.
Мина вече около седмица и аз привършвам това изложение под влиянието на последните дози от старата смес. Следователно за последен път Хенри Джекил може да мисли със собствената си глава или да види в огледалото собствения си образ (сега колко тъжно променен!).
Не трябва да отлагам и приключването на моите писания, защото разказът ми се спаси досега от унищожение само поради голямата ми предпазливост, съчетана с голям късмет. Ако спазмите на преобразяването настъпят по време на писане, Хайд ще разкъса листата на парчета, но мине ли известно време, след като съм ги завършил и оставил настрана, неговият чуден егоизъм и ограничаване в рамките на момента вероятно отново ще го спасят от маймунския му бяс. И наистина гибелта, която виене над двама ни, промени и сломи и него. След половин час, когато отново и завинаги ще се въплътя в тази омразна личност, зная, че ще седя в стола си, разтърсен и ридаещ, или ще продължа в крайно, породено от страх напрежение да се ослушвам, да крача нагоре-надолу из стаята (моето последно земно убежище) и да давам ухо на всеки предвещаващ заплаха шум. На бесилката ли ще умре Хайд? Или ще намери сили да се отърве в последния момент? Господ знае, мен не ме е грижа. Това е часът на моята истинска смърт и оттам нататък всичко ще засяга другиго, не мен. С тези редове оставям перото и като запечатвам своята изповед, завършвам живота на нещастния Хенри Джекил.
© 1975 Евгения Паничерска-Камова, превод от английски
Robert Louis Stevenson
The Strange Case of Dr. Jekyll and Mr. Hyde, 1886
Сканиране, разпознаване и редакция: Борис Борисов, 2008
Издание:
Робърт Луи Стивънсън
Островът на съкровищата
Доктор Джекил и господин Хайд
„Народна култура“, София, 1975
Английска. Първо издание
Литературна група V
Превела от английски Евгения Паничерска-Камова
Редактор Христо Кънев
Художник Стоян Шиндаров
Художник-редактор Васил Йончев
Техн. редактор Александър Димитров
Коректор Емилия Спасова
Дадена за набор 10.III.1975 г. Подписана за печат 25.V.1975 г. Излязла от печат 10.VI.1975 г. Формат 84×108/32. Печатни коли 18. Издателски коли 13.87. Цена 1,02
Печат: ДП „Ст. Добрев — Странджата“, Варна
Progress Publishers. Moscow, 1972
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9302]
Последна редакция: 2008-10-13 23:32:26
Дамон и Питий (гр.мит.) — двама предани, неразделни приятели. — Б.р.
Игра на думи: „хайд“ (англ.) — крия се, „сиик“ (англ.) — търся; „хайд енд сиик“ — криеница. — Б.р.
Доктор Фел, бивш декан на колежа „Крайс чърч“ в Оксфорд, символизира човек, към когото изпитваме неволна антипатия. — Б.р.
Незабелязано (лат.). — Б. р.
Умбра — кафява минерална боя. — Б.р.
От карбункул — скъпоценен камък с червен цвят. — Б.р.
Свойствен на идиосинкразията, присъщ на нервната особеност у човека. — Б.р.
От трансцендентален — понятие в идеалистическата философия: който се отнася до познанието на независими от опита явления. — Б.р.
В книгата на пророк Данаил се разказва за пира у халдейския цар Валтасар (Балтазар) във Вавилон, по време на който някаква тайнствена ръка написала на стената думи, вещаещи гибелта на царя; още същата нощ Валтасар бил убит, а царството му завладял Дарий Мидийски. — Б.съв.изд.