Рекс Стаут - Почти мъртъв

— Искам да ви кажа, че това, на което ще присъствате, не е официално следствие. Няколко от гостите тук са поканени лично от мен. Двамата със сержант Стебинс сме обикновени наблюдатели и като такива не носим никаква отговорност за думите и действията на Улф. Не се считайте задължени да останете, ако не проявявате интерес.

— Всичко ми изглежда малко странно. Не съм ли прав, инспекторе? — попита Аркоф.

— Чувствайте се съвсем свободно! — Креймър отговори и като хвърли намръщен поглед към Улф, седна.

Дойде ред на Нироу Улф.

— Ако ми позволите да започна — говореше съвсем спокойно, — ще споделя с вас едно съвпадение, което има пряко отношение към събитията напоследък. Днес на закуска преглеждах сутрешния брой на „Таймс“, когато попаднах на едно съобщение от Вашингтон, отпечатано на първа страница на вестника. Бих искал да ви прочета само една част от него.

„Във връзка с откриването на съдебната процедура, предположена в Сената днес, се умоляват всички частни проекти, свързани със социалните грижи и помощи, предоставяни на гражданите, да подготвят документацията си за правителствена проверка. Предложението се основава на двегодишно проучване, разкрило редица закононарушения, като се започне от небрежно счетоводство и се стигне до незаконно присвоената сума от 900 000 долара.“

„Натрупаните средства са нараснали дотолкова, че в момента са в състояние да осигурят помощи за 29 000 000 работника и още 46 000 000 души на тяхна издръжка, а пенсионните фондове като отделно перо възлизат на 25 билиона долара.“

„Сенатската група начело със сенатора Пол Х. Дъглас, демократ от Илиноис е изразила следващото становище: «Повечето от програмите по подобряване на социалните грижи и пенсиите се ръководят честно и отговорно. Отчита се обаче, че са поставени под строг контрол упражняваните от висшите длъжностни лица права, което е твърде опасно. Има случаи на пилеене на средства, когато от тези програми се възползват за собствено обогатяване безпринципни и безсъвестни хора.»“

Улф остави вестника.

— Текстът продължава, но това е достатъчно. Прочетох ви откъса за сведение — в него има съпоставка на две неща: съчетаването „социални грижи и помощи“ и споменатите големи суми пари. От една седмица се опитвам да открия загадката по делото на убиеца на Майкъл Моллой и по-късно на Джони Кимс и Ела Рейс. Патрик Дегън, който сега е между нас, оглавява Сдружение за социални грижи и помощи към лигата на миньорите. Същевременно в сейфа, нает от Моллой под друго име, се намери голяма сума пари. Тези факти, внимателно и търпеливо проучени, можеше да ме доведат до истината, но за щастие не се стигна до там. В чекмеджето ми има куп документи, които съдържат всички необходими доказателства, че от 1951 до 1955 година Моллой е купувал малки парчета земя на различни места извън Ню Йорк срещу незначителни суми. Купувачът според документите за покупко-продажба винаги е бил някакъв лагер — обикновено детски лагери, в случая 28 на брой. Същите ползват от сдружението на мистър Дегън около 2 милиона долара ипотечен наем. Дялът на Моллой от плячката е една четвърт, а този на Дегън — три четвърти, разбира се, не чиста печалба. Последният заем е с дата 17 октомври 1955 година. Има и други подробности; аз се спрях на най-важното. Ще кажете ли нещо, мистър Дегън?

Погледите на всички бяха насочени към него.

— Няма какво да кажа освен, че всичко това е възмутителна и долна клевета. Ще разговарям с вас след като видя документите.

— Прокурорът ще ги представи където трябва. Все пак съм готов да задоволя любопитството ви. Обезпокоен от разследването на Сената, Моллой решава да избяга с плячката, като вземе със себе си и своята секретарка Дилиа Брандт. Скрива книжата в един куфар, а него занася в апартамента на момичето. Това е доста показателно! Забележете, че Моллой не унищожава нищо, защото знае, че може да го използва в бъдеще. За да се измъкне от наказание, той е готов да хвърли вината върху вас, мистър Дегън — нещо, което не можете да отречете, че не сте знаели. Така стигате до решението си да убиете Моллой. Ще ми възразите ли?

— Вървете по дяволите!

— По — кротко! — изведнъж се намеси Креймър. — Искам да видя тези книжа!

— Това не може да стане сега. Помолих да не ме прекъсвате един час!

— Откъде ги взе, Улф! — Креймър продължи.

— Слушай ме внимателно и ще разбереш.

Дегън знае за съществуването на документите, някои от които са написани лично от него. Не е трудно да се предположи, че Моллой се кани да напусне страната. Предлага му да ги умножат или да ги съхранява Дегън, но Моллой отказва. Тогава го убива и тъй като няма време да търси в апартамента, пребърква дрехите на трупа. С облекчение открива ключа за сейфа. Там Дегън е очаквал да намери уличаващите го хартийки с тази подробност, че не посмява да използва въпросния ключ. Впрочем в момента като управител на имуществото на Моллой Дегън разполага и с дубликата.