Рекс Стаут - Ръкописът убиец

— Не разбирам за какво говорите. Винаги пиша на една и съща машина. На моята.

— Мистър Фелпс ви е продиктувал писмото и вие сте го напечатали на своята машина. Нали така?

— Да.

— Убедена ли сте? — Напълно.

— Съществува ли вероятност по някаква причина, не е важно каква, по някое време да сте се преместили на друга машина, за да напечатате адреса на плика?

— В никакъв случай! Бях на бюрото си и напечатах адреса на плика веднага, след като напечатах писмото. Винаги правя така.

— Тогава имаме проблем — Улф извади навън чекмеджето на бюрото си и извади от там плик и листове хартия. — Ето писмото и плика. С мистър Гудуин сме готови да потвърдим получаването му. Дори с невъоръжено око се вижда разликата. Текстът на плика и на съдържанието са написани на две различни машини. Установих го с лупа.

— Не мога да повярвам! — възкликна Сю.

— Елате тук и се убедете лично. Не, моля ви се, само мис Дондеро. Не бива да пипате плика.

Аз й направих път да мине. Тя се приближи до бюрото и се наведе, за да вижда по-добре.

— Това е друг плик — каза тя, като се изплаши. — Аз не съм го печатала. Обикновено пиша думата „куриер“ с главни букви и я подчертавам. Тук всички букви са главни и не е подчертано. Откъде го взехте?

— Моля ви, мис Дондеро, заемете мястото си — Улф сложи писмото в плика и го постави в чекмеджето. После изчака Сю да седне и когато тя се обърна с лице към него, каза: — Благодаря ви, че с вашата увереност ми помогнахте. Уверена ли сте обаче, че писмото и другите документи сте поставили в плика с моя адрес?

— Да.

— Залепихте ли го?

— Да.

— После го оставихте на бюрото или в кошницата за изходяща кореспонденция?

— Не съм го оставяла никъде. Трябваше да го отнесе куриер, затова изпратих да го повикат. Лично отидох в приемната при Бланш, оставих го на бюрото и я помолих да го предаде на куриера.

— А коя е Бланш?

— Работи в приемната. Мис Дък. Улф премести погледа си.

— Коя от вас е мис Дък? Бланш вдигна ръка.

— Аз. Разбирам за какво става дума. Не съм глупава. Ще ме попитате дали не съм местила писмото в друг плик. Не, не съм го местила. Не зная кой го е направил. Но дойде мистър О’Мелли, каза, че са забравили да впишат нещо и взе писмото със себе си.

— Мистър О’Мелли? — Да.

— Донесе ли го обратно? — Да.

— След колко време? Колко време го нямаше?

— Не зная. Може би три или четири минути. Но той донесе писмото и когато куриерът се появи, аз му го дадох.

— Естествено, не сте обърнали внимание на плика.

— Господи, разбира се, че не съм.

— Това е много важен момент, мис Дък. Готова ли сте да свидетелствате, че мистър О’Мелли е взел писмото от вас и скоро след това го е върнал в същия или в подобен плик?

— Какво значи дали съм готова? Та аз свидетелствам. Погледът на Улф се откъсна от нея, премести се вдясно и назад над главите на адвокатите.

— Виждам, че има възможност да решим нашия проблем. Сега стана ясно, че мистър О’Мелли е напечатал моя адрес на друг плик и е преместил съдържанието на първия в него. Ако е така, много е възможно някоя от вас да е видяла как го прави. Макар че не зная как са разположени пишещите машини в офиса ви. Какво ще кажете? В събота сутринта, преди девет дни, никоя от вас ли не е видяла мистър О’Мелли да печата на плика адреса ми?

Всички мълчаха, без да свалят очи от Улф.

— Доколкото разбирам — кимна Улф, — той е трябвало да се възползва от пишеща машина, която не се вижда от вас. Може би трябва да разпитаме и другите сътрудници, които сега не са тук, може някой да го е видял. Искам добре да разберете положението. Този плик е сериозна улика. Ако мистър О’Мелли го е държал в ръце и е печатал на него адреса, по всяка вероятност има оставени отпечатъци. Не вярвам в онази сутрин да е бил с ръкавици. Освен това не е толкова трудно да се разбере на коя машина е писан. Ако се окаже, че това е една от машините, стояща на някое от бюрата ви, уважаеми дами, а мистър О’Мелли откаже да го е писал, то някоя от вас, уважаеми дами, може да се окаже в затруднено положение. Може би от нея ще се заинтересува полицията.

— Това е моята машина — мрачно каза някой, но така тихо, че едва дочух казаното.

Кой мислите, че беше? Красавицата Елинор.

— Аха. Позволете да узная името ви.

— Елинор Грубър — неохотно каза тя.

— Разкажете ни за случилото се, мис Грубър.

— Търсех нещо в архива, когато той попита дали може…

— Той означава мистър О’Мелли, нали?

— Да. Попита дали може да използва машината и аз казах „да“. Това е всичко.