Рекс Стаут - Ръкописът убиец

— Уволнихте ли го? — избоботи Улф.

— Не, разбира се. Извиках го, казах, че към него нямаме никакви претенции и да не обръща внимание на сплетните.

— Бих искал да видя тази молба. У вас ли е?

— Мисля, че е в архива… — Къриган се запъна. — Не, не е там. Мисля, че я изпратих на Кон О’Мелли. У вас ли е?

— Аз ви я върнах — каза убедено О’Мелли.

— Не си спомням да сте го правили.

— Върнал я е — потвърди Фелпс, — защото когато ми показахте… Не, това беше друг документ. Вие ми показахте молбата на Дайкс и казахте, че ще я пратите на О’Мелли.

— Точно така — каза О’Мелли. — Аз я върнах… Не мисля, че греша. Дадох я в ръцете на Фред. Бях дошъл в кантората, Джим го нямаше и я дадох на Фред.

Бригс замига глупаво.

— Това в никакъв случай не отговаря на истината. — Възмути се той. — Молбата ми показа Емет. — Той продължаваше да мига с очи като оглеждаше поред всички присъстващи. — Безотговорно твърдение, което не ме учудва. Ние знаем, че Кон е безотговорен и не трябва да му вярваме.

— Дявол да го вземе Фред — защо му е да лъже? — застъпи се Фелпс. — Той не казва, че ви я е показал, а ви я е дал в ръцете.

— Това е лъжа. Чиста измислица!

— Струва ми се, че не трябва да се горещим по този повод — намеси се Улф. — Искам да погледна не само тази молба, но и други документи писани от Дайкс. Писма, справки, отчети. Искам да се запозная с неговия стил на писане. Но без да се увличате! Десетина документа ще са ми достатъчни.

Те се съгласиха.

След като изпратих гостите, се протегнах, прозях се и попитах:

— Сега ли ще го обсъждаме или ще го отложим за утре?

— Какво има да обсъждаме, дявол го взел? — Улф избута креслото и се изправи. — Отивайте да спите. — След тези думи той тръгна към асансьора.

Следващият ден беше петък и на мен дяволски не ми вървеше. Дали случайно или нарочно, но на два пъти срещнах отказ. Първо позвъних на Сю Дондеро, но в отговор чух, че заминава за уикенда и ще се върне вечерта в неделя. Тогава набрах номера на Елинор Грубър като най-добра възможност за замяна, но узнах, че е заета. Затова прегледах целия списък, тъй като се стараех да бъда обективен, позвъних на Бланш Дък. Когато се свързах с нея, в гласа й нямаше особена радост, но си казах, че винаги е така сдържана, когато седи зад бюрото. В петък ми каза, че е заета, но се уговорихме за събота вечерта в седем.

Сол, Фред и Ори редовно докладваха по телефона, а в петък вечерта Сол се яви лично. Ако издигнат кандидатурата на Сол Панцер за президент на САЩ, няма да гласувам за него по една причина: не се облича подходящо за случая. Никога не успях да разбера как успява да се изхитри да прониква навсякъде в Ню Йорк с избелялата си кафява шапка и износен костюм, които му придаваха съмнителен вид. Каквато и сложна задача да му поставяше Улф, Сол винаги се вживяваше в ролята си и я изпълняваше по-добре от всеки друг. Без да броим мен.

Затова съм готов да го предложим за президент, да му купим нов костюм и нова шапка и да видим какво ще излезе от това.

Сол седна на края на едно от жълтите кресла и попита:

— Нещо ново?

— Не — отсякох аз, — обикновено знаеш как върви всяко разследване и кога то ще завърши. Този път, когато изхарчим последния цент на клиента, мигновено излизаме от играта.

— Толкова ли е зле? Мистър Улф не измисли ли нещо? — Искаш да кажеш: работи или мързелува? Само се ослушва.

Стигна до там, че да пита къде е бил този или онзи в три и шестнадесет на двадесет и шести февруари понеделник. Добро занимание за гений.

В това време Улф влезе, поздрави Сол и седна. Сол каза каквото имаше да казва. Улф, както винаги, пожела и подробности: имената на съдиите, на старши съдебните заседатели и други подробности по делото, което е загубил О’Мелли, включително имената на тъжителите. Доносът дошъл по пощата, в напечатано на машина писмо без подпис. В него всичко било толкова подробно описано, че веднага е било решено да бъде разпитан старши съдебният заседател. Всички опити да бъде открит авторът на анонимката са останали без резултат. Самият обвинен заседател си признал, че е получил три хиляди долара подкуп и в него намерили половината от парите. Защитник в съда, както за него, така и за О’Мелли, е бил Луис Кастин. Благодарение на неговата блестяща защита гласовете на съдебните заседатели се разделили. Сол загубил цял ден, за да успее да проникне в архива и да види въпросната анонимка. Опитите му останали без резултат.

Въпросният заседател, на име Андерсон, работел като продавач в магазин за обувки. Сол разговарял два пъти с него и с жена му. Жена му твърдяла, че никога не е писала анонимно писмо и не е знаела, че мъжа й е получил подкуп. Дори ако е знаела в никакъв случай не би го издала. Освен това тя не може да пише на машина. Съдейки по всичко съпругът й вярва. Разбира се това не означава нищо, тъй като способностите на някои да вярват на жените си наистина са безгранични. Когато Сол се застъпи за нея, ние с Улф отстъпихме позициите си. Сол притежава изключителен усет и усеща лъжеца дори през бетонна стена. Той предложи да доведем при нас двойката Андерсон, но Улф му отказа. На Сол бе поръчано да се присъедини към Фред и Ори и да се заеме заедно с тях с връзките на Дайкс извън кантората.