Рекс Стаут - Ръкописът убиец

— Кай направи доноса?

— Тогава не знаех. Сега имам основание да смятам, че е била жената на заседателя.

— Някой от колегите ви беше ли посветен в замисъла ви?

— Не. Те никога не биха се съгласили. Бяха възмутени до краен предел… Възмутени като праведници. „Праведници“, са тези които не са хванати на местопрестъплението. Да, те не се отказаха от мен, помогнаха ми, но аз бях обречен. Бях човек с необичаен талант, който не може да бъде използван за нищо. Там където мога да го приложа, не ме пускат. Аз съм заклеймен. Дори сега, тези на които моите услуги биха били полезни бягат от мен като от чумав. Аз съм разорен. Няма никакъв смисъл да влача такова жалко съществувание и ако го правя, то е от някаква неосъзната упоритост. Всички средства за съществуване получавам от бившата си кантора. Остатъци от стари хонорари, еднократни поръчки и прочие. Така че съм заинтересуван кантората да процъфтява. Това е причина за моето появяване у вас. Ако не ви харесва, имам алтернативен вариант. Искате ли да го изслушате?

— Ако не е много фантастичен.

— Не, не е. Озлобен съм против моите колеги, защото са ме изоставили на произвола на съдбата. Считам, че е напълно възможно един от тях да е убил Дайкс и двете жени. Не знам повода за това, но надявам се, вие няма да ги оставите докато не откриете този повод и желая да съм на първия ред за представлението. По-добре ли е?

— Има нещо привлекателно в него.

— Ето още един. Аз самият съм убил Дайкс и жените, макар че не знам по какъв повод. Считам, че вие сте по-опасен от полицията и затова не искам да ви изпускам от очи. — О’Мелли взе чашата. — До тук са четири… май стига…

— Засега стига — съгласи се Улф. — Въпреки че версиите се самоизключват. В едната от тях колегите са ви помогнали в нещастието, а по другата са изоставили на произвола на съдбата. А всъщност как беше?

— Биха се като лъвове, за да ме спасят.

— Дявол ви взел, Кон! — избухна Фелпс. — Точно така беше! Зарязахме всички дела! Направихме и невъзможното!

О’Мелли изглеждаше така, сякаш казаното не го засягаше.

— Значи приемаме вариант номер едно — той се обърна към Улф.

— Във всеки случай го предпочитам — каза шефа и погледна часовника на стената. Искам да ми разкажете всичко, което знаете за Дайкс, джентълмени, но е време за вечеря. Още веднъж ви поднасям извиненията си, че не съм подготвен за гости.

Всички станаха прави. Къриган попита:

— В колко часа да се върнем?

Улф се намръщи. Явно перспективата да работи по време на храносмилането не му харесваше.

— В девет. Удобно ли е? Те казаха, че е добре.

Когато в един през нощта Улф реши, че е време да постави точка и гостите си тръгнаха, реших че трябва сериозно да се заема с момичетата. Не бих казал, че адвокатите избягваха директните отговори. От тях научихме поне четири хиляди нови факти и ако ги продаваха на едро, бих казал, че сме на печалба. Главите ни бяха пълни с информация, но нямаше нищо, което макар и отдалеч да има връзка с Байрд Арчър или упражняването му в белетристиката. Накрая Улф се принуди да ги попита къде са били по време на убийствата, въпреки че полицията нееднократно е проверявала алибитата им.

За Леонард Дайкс знаехме толкова, че вече можехме да напишем биографията му. По избор — документална или във вид на роман. Започнал като разсилен в кантората, но благодарение на неговото старание, прилежност, усърдие, преданост и схватливост израснал до старши деловодител. Заклет ерген. Пушил е лула, а веднъж по време на банкет съвсем се разкиснал от две чаши пунш, което означава, че не е бил любител на алкохола. Извън работата не се е увличал от почти нищо освен да ходи през лятото на бейзбол, а през зимата на хокейни мачове. Никой от петимата не можеше да предложи и най-малък мотив за убийството му.

Между тях непрекъснато възникваха спорове по най-малкия повод. Например, когато Улф попита как Дайкс се е отнасял към нещастието на О’Мелли, Къриган отговори, че Дайкс не след дълго му донесъл молба за напускане. Улф пожела да узнае кога се е случило това. „През лятото“, бе отговорил Къриган. Не помнеше дали е било през май или юли. Улф попита за съдържанието на молбата.

— Боя се, че не си спомням как беше формулирана — започна Къриган, — но твърдеше, че неговата порядъчност го е накарала да я напише. Говореше се, че в кантората се носят и слухове, че го обвиняват за нещастието на О’Мелли. Въпреки че тези слухове били безпочвени, щял да навреди на кантората ако продължи да работи в нея. Освен това дължал длъжността си на О’Мелли и може би сега новия старши съдружник ще реши да прави размествания, така че иска да му развърже ръцете.