Рекс Стаут - Ръкописът убиец

Тя каза: „Мистър Гудуин, длъжна бях да ви позвъня. Естествено това не е редно, но тъй като ние сме непознати и никога няма да се срещнем, то аз ще запазя името си в тайна. Това са най-красивите орхидеи, които някога съм виждала! Тази вечер съм на парти с приятели, там всички са свои… но те ще ахнат от учудване, когато видят орхидеите. А знаете ли какво ще кажа, когато ме попитат от кого са? Мога да кажа, че са от известен обожател, но…“

Нямаше смисъл да продължавам, защото гласът ми се загуби сред избухналата какафония от викове и крясъци. Дори мисис Адамс се усмихна с ъгъла на устните си. Клер Беркхард се задави с кифличка, а аз тържествуващо седнах и се захванах със супата. Когато шумът утихна, попитах:

— Как се казва?

В отговор всички закудкудякаха едновременно и трябваше да уточня името при съседката ми отдясно. Кора Барт. В моята картотека такова име не присъстваше.

Тъй като Фриц трябваше да обслужва едновременно единадесет души аз поех задължението да се справя с напитките. Имах известно преимущество, защото вече знаех кой какво пие и можех да напълня изпразнените чаши без да задавам излишни въпроси. Сю Дондеро пожела да ми помогне. Не само, че това задължение й доставяше удоволствие, но когато ми се представи удобен случай (докато се суетяхме около масата с напитките) й предложих да направи това, което много ми се искаше да накарам да направи някой от компанията. Сю се съгласи и се разбрахме да й подам сигнал като се почеша по дясното ухо.

— Радвам се, че прехвърляте на вермут със сода — добавих аз. — Момиче с такава външност има задължения пред обществото. Продължавайте в същия дух!

— Не пред обществото, а пред правописа — възрази тя. — След уиски или джин на сутринта ме цепи главата и буквите подскачат пред очите ми. Представете си само: вместо „тъмна личност“ аз написах „тъмно личице“!

— Ужасно наистина! — сигурно в същото време сте наблюдавали Нина Пърлман!

Като отдадоха нужното внимание на супата, те се захванаха с баничките. Що се касае до светския разговор и развлеченията, всички се оправяха и без мен. Все пак успях да вмъкна няколко думи в подходящия момент. Бях доволен, че Улф избяга и си спести душевната травма, която неизбежно би получил, виждайки как всички, с изключение на Елинор Грубър и Хелън Трой, се отнасят с патицата. Момичетата така се бяха натъпкали, че силите им стигнаха само да човъркат разсеяно в чиниите си. След като ги наблюдавах известно време, реших, че нещата не вървят на добро и повиших глас:

— Уважаеми дами. Искам да се посъветвам с вас. Тук…

— Реч, реч, искаме реч! — исписка Клер Беркхард.

— За това и става дума, глупачке! — поясни нечий глас.

— Оле! Оле! — обади се Хелън Трой.

— У нас е демокрация — казах аз. — Насила никой не може да слага в устата ви храна, макар и приготвена от Фриц. Като ваш домакин и таен обожател искам да ви доставя удоволствието, когато си тръгнете, да кажете: Арчи Гудуин е момче на място. На него може да се разчита. Бяхме напълно във властта му, но той ни даде възможност да кажем „да“ или „не“.

— Да! — извика Бланш Дък.

— Благодаря ви! — учтиво склоних глава. — Исках да попитам коя от вас иска да опита салатата? Фриц ще бъде щастлив да ви обслужи. Ако ли не… И така, да или не?

Преброих шест или седем „не“.

— Все още ли сте съгласна, госпожице Дък?

— Разбира се, че не! Не знаех, че имате предвид салатата.

— Добре. Ще считаме, че на салатата не й е провървяло. Но за бадемовия мус няма да гласуваме. Опитайте поне с върха на езика си. — Обърнах се към Фриц. — Извинявай старче, но така се получи!

— Да, сър — той започна да прибира чиниите с недокоснатите патенца, едно от коронните му ястия. Не му изразих съчувствие, тъй като го бях предупредил. Имах значително повече възможности отколкото той, да се запозная с гастрономическите вкусове на американките. Виж, в обществото на любителите на патици това блюдо би било сензация.

Горчивината, изпитана от Фриц, бе донякъде подсладена с проявената спрямо бадемовия мус реакция на гостенките. Порция Лис възкликна:

— Но Боже мой! Божествено е! Какво ще кажете, мис Адамс?

— Не зная, Порция, още не са ми сипали.

Минути по-късно тя призна макар и доста сдържано:

— Наистина вкусно. Просто превъзходно.

Останалите не скъпяха похвалите си. Хелън Трой първа привърши с десерта. Тя стана, избутвайки стола си и се опря с длани на масата.

— Оле! Оле! — езикът й видимо се заплиташе.