Рекс Стаут - Златните паяци

— Добре, добре. Знаете какво искам да науча. Как искате да ви попитам?

— Първо, трябва да ми кажете защо искате да знаете.

— Защото мисля, че криете нещо или някого, свързани с убийство. Не ви е за първи път. От това, което сте казали на Стъбинс вчера, е ясно, че убийството на момчето не ви интересува и нямате клиент. Човек като вас не би похарчил нито цент за такава работа, а и със сигурност не бихте се заели с разследване, което може да ви принуди да хабите енергия. Можех да ви попитам направо кой е клиентът ви, но не го правя, придържам се към простия факт, че сте пуснали обява. Ако ви се струва недостатъчно любезно, вие му придайте повече любезност и после ми отговорете.

Улф пое дълбоко въздух и изпусна дълга въздишка.

— Арчи, кажи му, моля те.

Казах му. Не отне много време, тъй като Креймър вече беше получил доклада на Пърли и трябваше само да обясня как сме решили да използваме парите на Пит, към които бях прибавил един долар и осемдесет и пет цента от мен. Междувременно Креймър ме пронизваше със студените си сиви очи. Често ми се е налагало да посрещам този поглед и да хитрувам, да крия неща и да го баламосвам. Така че никак не се смутих, още повече че казвах само истината. След като ми зададе няколко въпроса и му отговорих, той премести поглед към Улф и грубо попита:

— Да ви говори нещо името Матю Бърч?

— Да — отвърна лаконично Улф.

— О, така ли? — В сивите очи за част от секундата проблесна пламъче. Ако не го познавах толкова добре, не бих забелязал. — Искам да си говорим любезно. Имате ли нещо против да ми кажете откога и откъде го познавате?

— Не. Прочетох за него в „Газет“ онзи ден, в сряда. Както ви е известно, никога не излизам от тази къща по работа, и излизам колкото е възможно по-рядко по какъвто и да е друг повод. Разчитам на вестниците и радиото да ме осведомяват за тревогите и заниманията на моите ближни. Според съобщението, мъж на име Матю Бърч е бил намерен мъртъв късно през нощта във вторник, или по-скоро в сряда около три часа, на уличка близо до кея на Саут Стрийт. Смятат, че е прегазен от кола.

— Така. Ще се помъча да формулирам по-добре въпроса. Като се изключат съобщенията във вестниците и по радиото, свързани със смъртта му, познавате ли го?

— Не под това име.

— Дявол да го вземе, а под някакво друго име?

— Не, доколкото ми е известно.

— Имате ли основание да предполагате или да подозирате, че човекът, намерен мъртъв на Саут Стрийт, е някой, когото сте познавали или за когото сте чували в каквато и да е връзка?

— Това е по-точно — каза одобрително Улф. — Така ще се разберем. Отговорът ми е не. Може ли сега аз да попитам нещо? Вие имате ли някакво основание да предполагате или да подозирате, че отговорът ми трябва да е положителен?

Креймър замълча. Наведе глава, опря брадичка във възела на вратовръзката си, сви устни, хвърли ми дълъг изпитателен поглед и после се обърна към Улф:

— Точно затова дойдох. След съобщението, което момчето ви е пратило по майка си и след като знам начина, по който колата го е прегазила и после е изчезнала, случаят вече не приличаше на злополука, а ето че се явяват и усложнения. Щом попадна на някакъв заплетена история, в която вие имате и най-малко участие, искам да знам точно защо сте се намесили и кога сте се появили на сцената.

— Питах ви дали имате някакво основание, а не дали изпитвате предубеждение към мен.

— Не съм предубеден към вас. Ето какви са усложненията. Колата, с която е убито момчето, беше намерена вчера сутринта, все още с фалшивите номера от Кънектикът, паркирана на Сто осемдесет и шеста улица. Хората от лабораторията работиха по нея цял ден. Установиха със сигурност, че момчето е убито с нея и не само това — отдолу намериха парче плат с размерите на човешка длан, хванато здраво между предния мост и щангата. Оказа се, че това е липсващият джоб от сакото, с което е намерен Матю Бърч. Лабораторията търси още доказателства, че това е колата, с която е убит Бърч, но аз не се лакомя и тези са ми достатъчни. А на вас?

— За работна хипотеза, ако аз разследвах случая, са достатъчни — отвърна търпеливо Улф.

— Там е работата. Вие го разследвате. Вие пуснахте тази обява.

Улф поклати бавно глава, за да подчертае, че се въздържа само от любезност.

— Признавам, че съм способен да разигравам фарсове — че при случай съм ви заблуждавал и подвеждал, но знаете, че избягвам да си служа с груби лъжи. Ще заявя, че фактите, които ви изложихме по този въпрос, са верни и пълни. Нямам клиент, свързан по какъвто и да е начин със случая, не съм ангажиран по него и нямам такова намерение. Наистина, съгласен съм, че…