Клифърд Саймък - Прозрение

— Защо пък не? Нали миналата година и Дон ходи на един от онези летни лагери? Онези, дето ги наричаха „Самуните“.

— Там само те занимават с механика — каза тя. — Те са просто курсове, в които опресняват познанията ти за фабулаторите. Учат те как да пренастроиш старите бракми, за да произведеш с тях по-свежа стока.

— Все още не мога да разбера защо се чудиш, че Джаспър ще си вземе малко почивка, след като може да си го позволи.

— Толкова си несъобразителен — каза Анджела. — Наистина ли не разбираш за какво става въпрос?

— Добре те разбирам. Джаспър смята, че в нашето писане все още участва човешкият фактор. Той не се удовлетворява от извличането на факти само от справочници и енциклопедии. Не иска да оставя на фабулатора да описва чувства, които самият той никога не е изпитвал, или цвета на залез, който никога не е наблюдавал. Веднъж почти си го призна, а ти и останалите започнахте да си правите майтап с него. После няма защо да се чудиш, че човекът е ексцентричен. Или че постоянно си заключва вратата.

— Точно тази заключена врата много ясно показва що за човек е — подхвърли Анджела.

— Ако можех да пласирам стоката си като Джаспър и аз бих си заключвал вратата — каза Харт. — И аз бих станал чудак. Дори бих вървял на ръцете си. Бих носил саронг. Дори бих си боядисал лицето в синьо.

— Говориш така, сякаш споделяш убежденията на Джаспър.

— Не, аз не разсъждавам като него. Аз знам истината, но щом човекът е решил да разсъждава по този начин, нека го прави.

— Като него си — смъмри го тя. — Личи ти по погледа. И ти си мислиш, че е възможно човек да проявява творческа самостоятелност.

— Не е така. Знам, че машините са творците, не ние. Ние сме само техници, литературни механици. Вероятно така и трябва да бъде. Естествено, копнежът по миналото никога не изчезва. Така е било винаги — имам предвид комплекса „доброто старо време“. Е, в онова време прозата се е пишела на ръка и с големи мъки.

— Мъките и сега ги има, Кемп.

— Джаспър е добър механик — продължи Харт. — Точно това качество ми липсва. Не мога да извърша и най-дребната поправка на своята бракма, а Джаспър изцяло си е обновил машината.

— Можеш да платиш на някого да свърши тази работа. Има чудесни фирми в тази област.

— Никога не мога да събера достатъчно пари за това. Допи бирата си.

— Ти какво пиеш? — попита. — Да ти поръчам ли още едно?

— Това нещо не ми харесва — каза тя и бутна чашата си встрани. — Ако не възразяваш, ще изпия една бира с теб.

Харт даде знак на Блейк да донесе две бири.

— А ти с какво се занимаваш сега, Анджела? — попита. — Продължаваш ли да работиш по книгата?

— Сега обработвам няколко ленти — каза тя.

— И аз ще трябва да направя същото този следобед. Трябва ми главния герой за поръчката на Ървинг. Някой едър и шумен, но не съвсем недодялан. Ще ми се наложи да пообиколя по кръчмите.

— Вече и това не излиза без пари, Кемп — каза тя. Даже и най-недосетливите извънземни нахитряха. Завчера на един му платих цяла двадесетачка и то, без да е нещо особено.

— Пак излиза по-евтино, отколкото да купуваш готови филми.

— Вярно е. Затова пък после трябва да се хвърли много повече труд.

Блейк донесе бирите и Харт положи точната сума в протегнатата му длан.

— Вземи си от новата лента — посъветва го Анджела. Казват, че превъзхожда старата по четиридесет показателя. Контрастът наистина е много по-силен и панорамата е по-добра. Обектът излиза по-релефен. Хващаш по-добре и различните нюанси на героя, така да се каже. Наистина помага образите ти да станат по-правдоподобни. Вече я използвам.

— Сигурно не е евтина — каза той.

— Да, малко е скъпичка — съгласи се тя.

— Останали са ми няколко ролки от старата и май ще трябва да се оправя с тях.

— Мога да ти заема петдесетачка.

Той поклати глава отрицателно.

— Благодаря ти, Анджела. Понякога си изпросвам пиене, хапване или цигара, но никога няма да взема от теб петдесетачка, след като знам, че не ти стигат парите. Никой от нас не е чак толкова платежоспособен, че да може да заеме другиму петдесетачка.

— Аз бих ти я дала с удоволствие. Ако промениш…

— Искат ли още една бира? — прекъсна я Харт.

— Благодаря ти, но трябва да работя.

— И аз — каза Харт.

После изкачи стъпалата до седмия етаж, тръгна по коридора и почука на вратата на Джаспър Хансън.

— Момент — обади се глас от стаята.

Изчака цели три минути. Накрая един ключ задрънка в ключалката и вратата се отвори.