Рафаел Сабатини - Морският ястреб

В усилието да запази самообладанието си пред такова безспорно оскърбление сър Оливър леко побледня под своята мургавина.

— Трябва да разберете, Питър, преди да добавите още нещо — бавно отвърна той, — че вече сте казали твърде много. — Той замълча и за миг се загледа в посетителя си. — Не зная дали Розамунд е споделила с вас, че вчера ми е оказала честта да се съгласи да стане моя съпруга…

— Тя е дете, което не знае какво върши! — прекъсна го мастър Годолфин.

— Нима ви е известна някаква основателна причина, която би я накарала да промени решението си? — запита сър Оливър с лек признак на предизвикателство.

Мастър Годолфин седна, прехвърли крак връз крак и сложи шапката на коляното си.

— Известни ми са десетина — отговори той. — Но няма защо да ви ги изреждам. Достатъчно е да ви припомня, че Розамунд е едва седемнадесетгодишна и се намира под мое настойничество и под настойничеството на сър Джон Килигрю. Нито сър Джон, нито аз можем да одобрим този годеж.

— И таз хубава! — избухна сър Оливър. — Че кой ви моли за одобрение вас или сър Джон? С божията воля сестра ви скоро ще стане пълнолетна и господарка на своята съдба. Не съм чак толкова забързал да се оженя, а по природа, както може би забелязвате, аз съм удивително търпелив човек. Съгласен съм дори да чакам. — И той засмука лулата си.

— В случая чакането не ще ви помогне, сър Оливър. Най-добре е да разберете. Въпросът е решен от сър Джон и мене.

— Тъй ли? Боже господи! Пратете сър Джон при мене да ми каже за своите решения, а аз ще му разправя нещичко за моите. Кажете му от мое име, мастър Годолфин, че ако си направи труда да се разходи до Пенароу, аз ще направя за него това, което отдавна е трябвало да направи палачът. Ще откъсна ушите на този сводник ей с тази ръка!

— А междувременно — предизвикателно подхвърли мастър Годолфин — не ще ли приложите разбойническите си заложби върху мене?

— Върху вас? — повтори сър Оливър и го изгледа с добродушно презрение. — Аз не коля незаякнали петлета, моето момче. Освен това вие сте брат на сестра си и нямам намерение да умножавам съществуващите вече препятствия на моя път. — Изведнъж тонът му се промени. Той се наведе през масата: — Хайде кажете, Питър! Какво се крие зад всичко това? Не можем ли да изгладим разногласията, които според вас съществуват? Изложете ги. Това не засяга сър Джон. Той е негодник, който не значи нищо за мене. Обаче вие, това е нещо друго. Вие сте неин брат. Изложете оплакванията си. Да говорим откровено и приятелски.

— Приятелски? — присмя му се отново Питър. — Нашите бащи са ни дали пример в това отношение.

— Има ли значение какво са вършили нашите бащи? Толкова по-срамно за тях, щом не са могли да бъдат приятели, като са били съседи! Нима ще последваме такъв жалък пример?

— Да не искате да припишете грешката на моя баща? — възкликна Годолфин в явен пристъп на гняв.

— Аз нищо не приписвам, момчето ми. Аз укорявам и двамата.

— По дяволите! — изруга мастър Питър. — Значи вие черните покойници?

— Дори и да ги черня, черня и двамата. Но не го правя. Само осъждам една грешка, която и двамата биха признали, да можеха да оживеят.

— Тогава, сър, ограничете вашето осъждане до собствения си баща, с когото никой почтен човек не е могъл да живее в мир.

— Полека, полека, мили мой…

— Няма защо да се въздържам. Ралф Тресилиън бе позор, скандал за целия ни край. Няма селце оттука до Труроу или оттука до Хелстън, което да не гъмжи от големи тресилиъновски носове като вашия за спомен от разюздания ви баща.

Очите на сър Оливър се присвиха; той се усмихна.

— Интересно, откъде ли сте взели вашия нос? — учуди се той. Мастър Годолфин разярено скочи на крака и столът се сгромоляса зад него.

— Сър! — кресна той. — Вие оскърбявате паметта на майка ми!

Сър Оливър се изсмя.

— Може и да попрекалявам малко в отговор на вашите шеги по отношение на баща ми.

Мастър Годолфин се втренчи в него с безмълвна ярост, после се поддаде на гнева си, наведе се през масата, вдигна дългия си бастун и рязко удари сър Оливър по рамото.

Сторил това, той се запъти величествено към вратата. На половин път се спря.

— Ще чакам да се срещна с приятелите ви и с вашата сабя — каза той.

Сър Оливър повторно се изсмя:

— Струва ми се, че няма да си направя труда да ги изпратя. Мастър Годолфин се завъртя и застана пак с лице към него.

— Какво? Ще претърпите удара? Сър Оливър сви рамене.

— Никой не го е видял — отвърна той.