Алекс Попов: Островът на човека

— За да не успееш да се измъкнеш синко. Той може да докара работата до „Липса на доказателства“, което означава, че си невинен и разбира се свободен.

— Сега никой не е свободен… освен може би терористите. Но те са варвари, за какво им е свобода?!

— Май не познаваш добре терористите, а момче? Виждал ли си някога терорист?

— Не, но това, което вършат е абсолютно безсмислено. Даже се чудя за какво го правят. — отвърна Сава със същия спокоен и дрезгав глас.

— За да се прикриват момче… за да се прикриват. Донесъл съм ти малко храна. Беше топла, но пътят до тук е дълъг. Никак няма да ти е лесно да избягаш. Особено щом не познаваш терористи…

— Че може ли да избяга някой от Затвора? Тези неща са се случвали за последен път преди техно ренесанса. — скептично отговори Сава.

— О да, такава е официалната версия, но в момента в Затвора няма нито един терорист. А само преди месец хванаха двама, седмица по-късно ги осъдиха на смърт и тъкмо да ги сработят… хоп и ги няма. Изпариха се. Говори се че имат вътрешен човек сред нас… кой знае може и да е вярно. Но досега не са разбрали нищо от тях. Те или умират или се чупят.

— Значи имам шансове? — попита полу затворени в недоверчива гримаса очи Сава.

— Съжалявам момче, но оттук са бягали само терористи, а ти каза, че не познаваш такива. Дай сега да поговорим за нещо по-сериозно. Първо ми разкажи как и при какви обстоятелства те заловиха…

Мит не заспа, но се правеше на заспал с готов за стрелба Чезер. Така евентуалните му врагове щяха да са по-малко предпазливи и предимството на изненадата щеше да е на негова страна. И не съжаляваше, че го е направил защото само два часа след полунощ през една цепнатина в стената срещу Скривалището се измъкна лигаво черно същество с издължено тяло и гладка неокосмена кожа. Когато се намираше само на 4–5 стъпки от Смут то захапа два куршума, които прогориха вътрешностите му там където заседнаха. Мит с погнуса го изхвърли от стаята. До сутринта нямаше проблеми освен, че „нещо“ отмъкна трупа нанякъде (с което само спести черната работа на Мит).

Сава все още го нямаше и след като разните твари не ги беше страх да се приближат явно въобще не е идвал наскоро тук. Мит нахрани песа и себе си обилно, след което натовари в една раница храна и разни други дреболии, окачи автомата на рамото си и напъха някакъв стар нож в гумените ботуши, които явно някога са принадлежали на Сава. След това се измъкна през вратата поогледа се и хвана посоката водеща извън Града. Надяваше се да намери някое старо превозно средство и по релсите му да стигне до съседният Град. Така щеше да има някакви шансове да оцелее. В новото общество щеше да е незаконен, но с помощта на хубав терминал нещата щяха да се променят.

Следва продължение (чакам да ми дойде Музата :-))

С удоволствие ще прочета всяко ваше предложение за по нататъшното развитие на действието. Драскайте в BG_CULTURE!!!

Best Regards Alex Popov < CPR >

PS: 1. Не отговарям за правописа и т.н. :-)))

2. Това си го „обработвах“ на редактора на добрия стар PCT v.5.0 :-)))

© Алекс Попов

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/19]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:55