Алекс Попов - Островът на човека

Беше изчезнало всичко — конференции, файлове, пощи та дори и видеофонните номера на членовете на ФСХ. Единственото, което бе останало от нелегалната организация гигант бяха тайните канали за свръзка, но на „входовете“ им имаше повече датчици от обикновено, което смути Мит и той не посмя да ги използва. Оставаше му само едно : да потърси Сава — единственият човек, който Мит знаеше къде точно може да намери. Той стана прибра терминала и срита безцеремонно Смут (Кучето, което само преди 3 часа му бе спасило живота). Горкият рунтав пес се надигна лениво и се затътри след господаря си. Той все още не знаеше, че отива в Бункера най-прокълнато и преебано от забравата (и може би единствено по рода си) място в града (в същност само входа се намираше в града). Убежището за всеки Обречен ( включително плъховете и може би бълхите).

Беше ден, когато Сава се събуди (сега съжаляваше, че го е направил тъй като не можеше да не се запита дали в ада би боляло повече?!). Осветлението беше запалено. Топката окървавено месо и парцали сгърчена в ъгъла на килията не го виждаше, защото не можеше да отвори очите си, но усещаше, че от време на време по някой лъч преминава през обезобразените (почти бивши) зеници. Беше му студено, толкова студено, че чак се тресеше, а това му костваше още толкова болки. Но пък студът опресни съзнанието му и сега той се опитваше да установи причините, поради които беше все още жив… трудничко намираше такива. Опита се да се размърда и пак съжали. Най-вероятно стенанията му накараха надзирателя да отвори вратата. Сава знаеше, че ако започнат отново да го бият няма да издържи и 10 минути. Но вместо това получи купичка с нещо димящо в нея и нечия ръка със студен мокър парцал започна да чисти внимателно засъхналата кръв от лицето му. Когато то придоби пак човешки вид мъжът домъкна одеялото от отсрещната страна на килията и го зави без да се опитва да го мести на „леглото“ ( хамак от полирани метални вериги ). После тихо излезе без да каже нищо. След като посвикна с болката Сава се надигна малко и изпи изстиналата храна. След няколко часа сън се чувстваше доста по-добре, но все още болката не му даваше мира. Спомените му започнаха да се изясняват… имаше стая — тъмна стая — терминалът му беше включен ( той постоянно си стоеше включен ), чакаше… чакаше директната връзка… в ФСХ беше обявена тревога предишния ден… бяха открили хипно- предател в организацията. Беше обявено всеобщо задължително „Събрание“ за следващият ден. Но терминалът така и не бе пипнат, още 4 минути преди началото на конференцията стената пред Сава се превърна в огън и бетонни отломъци. Той все още не бе изгубил съзнание когато през дупката влязоха УОСи със заредени електрокамшици, който веднага започнаха да използват по предназначение. След това го хванаха за краката и го помъкнаха към черната бронирана кола, чакаща само на 30тина метра от входа на сградата. Сава успя да види още един нещастник, когото мъкнеха към колата преди всичко да се превърне в пурпурна мъгла.

Входът както обикновено бе затворен. Синята плазмена решетка и дебелата сигурно към метър и половина стоманена врата изглеждаха доста голямо препятствие към Отвъд. А малката клавиатура, зад капака с надпис „Само за Оторизиран Персонал“, беше ключът към мощната преграда. Тя искаше само някакви си „Име за достъп“ и …"Парола" едното беше произволно голямо а другото някакви си 36 символа. Малко бяха хората обаче, които знаеха, че те са написани върху капака, но така, че да могат да ги четат само определени хора ( всъщност „хората“ бяха хакери, фрикъри, и всякакви други „типчета“, членове на ФСХ). Мит извади от пазвата си малък медальон-плочка, който постави върху капака и на плочката с бледи петна се оформиха два низа от сим-воли — „Бунт“ и „GEO3K760OW12KMFDM03G3YEE8862J092BNPR“. Мит набра първо единия, а след това и другия. Решетката се стопи а вратата се отвори широко. На дисплея над малката клавиатура се появи надписа „Броене:“ и бавно намаляващи числа започнали от 12. Толкова бяха секундите дадени на „Оторизираното лице“ да премине през преградата. Мит и Смут го направиха.

Сега за Сава беше периодът на „Въпросите на които не може да се даде отговор“. Един от тях беше как бяха разбрали какъв е. Знаеше че има сериозна причина да е тук — беше член на ФСХ — техно партизаните — едната от двете групировки( забранена от закона още със създаването и преди 14 години )борещи се срещу политико-социалната система наречена Самоуправляем Град не само с думи( т. е. както законните организации ). Другата беше … е, всъщност никой не знае коя е. Тя дори няма име. Но пък има доста добър оръжеен арсенал. Терористи, които нападат, унищожават и се скриват. Те нямаха искания, нямаха политика и не получаваха нищо за това което вършеха — анархисти и нихилисти. Просто създаваха много главоболия на Градския Съвет и УОС (военно-полицейската организация контролираща реда в Града). ФСХ също не жалеше Съвета, но тя приличаше по скоро на древната ИРА — имаше си искания, вътрешни закони, политика, но взривяваше своите „бомби“ в областта на висшите технологии и отвличаше информация( най-вече жизнено важната за управниците ). Как я отвличаше ли? Ами „достигаше“ до нея, преместваше я някъде, където Съвета да не може да я намери, поставяше исканията си и определяше срок на изпълнението им. След като изтече я унищожаваха( безвъзвратно ). ФСХ имаше около 4000 членове управлявани от 11 Водачи. Сава беше съветник по въпросите на Проникването на един от Водачите.

Читать дальше