Яков Свет - Джеймс Кук

Около 1880 г. Чарлс, племенникът на Хенри Болкоу, наследил движимия и недвижимия имот на чичо си и съобщил на Уортън за истинския дневник на Кук.

През 1915 г. Ч. Болкоу умрял. Синът му Хенри Уилям II се разорил и през 1923 г. продал Мартон Хол; дневникът бил продаден в Лондон на търг. Ръкописът бил купен от Австралийската национална библиотека в Канбера. Тук Бигълхол намира странствуващия дневник на Кук.

Когато подготвя за печат материалите от първото плаване на Кук, Бигълхол сверява канберския оригинал с три преписа и с бордовия журнал на „Индевър“. Той открива и записки на редица участници в първата експедиция на Кук. В текста на изданието Бигълхол включва и извадки от записките на лекаря Мънкхаус, щурмана Молине и на неизвестен автор, а в обширния си коментар използува дневниците на десет от членовете на експедицията.

Освен това Бигълхол вмъква в текста писма на Кук, документи от архива на Адмиралтейството, като снабдява изданието си с три увода — общ, текстологичен и историко-географски. 28 28 The Journals of Captain James Cook, edited by J. C. Beaglehole, v. I; The Voyage of the Endeavour, 1768–1771, Hakluyt Society; Cambridge, 1955; 2-d ed. — Cambridge, 1968. Съкратено съветско издание: Первое плавание капитана Джемса Кука. Плавание на „Индевре“ в 1768–1771 г. М., Географгиз, 1960.

Втори рейс. След като завършва през 1955 г. работата си върху „Плаването на «Индевър»“, Бигълхол се надява, че с второто пътешествие ще върви много по-лесно — та нали дневниците на ръководителя на втората експедиция са обнародвани още през 1777 г. като материал, подготвен от самия Кук. Уви! Надеждата на Бигълхол не се оправда.

Когато тръгвал за третото си плаване, Кук възложил публикуването на дневника от второто пътешествие на опитния литератор, уиндзорския каноник Джон Дъглас, на когото имал пълно доверие; бяха се уговорили за всичко, що се отнасяше до издаването на труда.

Но уиндзорският каноник направил лоша услуга на Кук. Бигълхол открива, че Дъглас преправил без знанието на автора целия текст на дневника. Нямало кой да го изобличи — през 1777 г. Кук бил в далечна Океания. Все пак в литературните кръгове на Лондон възникнали някакви смътни подозрения по отношение на Дъглас. Анонимен дописник през 1783 г. го обвинил на страниците на вестник „Морнинг Кроникъл“, че бил окастрил дневниците на втората експедиция.

В отговора си Дъглас заявил, че „бил само поправил някои небрежности на стила“. Малко покъсно в необнародваните си автобиографични бележки Дъглас си признал, че със знанието на граф Сандуич и крал Георг III, „подготвих за печат — писал той — пътешествието на Кук… и в много случаи поправих стила на капитанския дневник… ако дневникът беше напечатан така, както ми го бяха предали, той би бил твърде суров и читателите не биха го харесали“.

Бигълхол успява да се добере до това, как бе доизпечен и доизпържен от уиндзорския готвач „суровият дневник“.

Дъглас изхвърлил от текста всичко, което нему било по вкуса и по-специално местата, където Кук пише за гибелните последици от общуването на народите в южните морета с европейците. Същевременно некалесаният съавтор на Кук обогатил дневника със свои добавки. Но най-лошото било, че той съвсем произволно извършил стилова редакция на целия текст.

„Езикът на кубрика — отбелязва по този повод Бигълхол — е пригладен, бурите укротени и макар че елегантната пунктуация не превърна моряка в уиндзорски каноник, Дъглас откъсна Кук от бреговете на Тонгатабу и го отведе на лондонския Странд.“ 29 29 Странд — една от главните улици в централната част на Лондон, аристократичната му част. (б. пр.)

А в „суровия“ си вид дневниците на всички плавания на Кук представляват забележителни литературни произведения. Техният грапав, понякога груб, но силен, ясен и изразителен език няма нужда от „облагородяване“. Кук притежава чувство за хумор, има свой маниер за излагане на мислите — нищо общо с претенциозно натруфената проза на бездарните подражатели на Поуп, Стил и Ричардсън.

Затова Бигълхол трябва да извърши огромна работа по изчистването на Дъгласовския лак от страниците на дневника. За основа на издадените материали от второто плаване на Кук, излязло в Кеймбридж през 1961 г., Бигълхол взема автентичния дневник на Кук — ръкописа, който се съхранявал в Британския музей, а освен това използува и втори оригинал, открит в същия музей 30 30 Британския музей — по-точно библиотеката на Британския музей, която от 1973 г. заедно с няколко влезли в състава й други библиотеки, днес носи името Британска библиотека. (б. пр.) — три откъса от дневник, писан от ръката на Кук, три преписа от този документ и корабния журнал на „Резодтошън“.