Тези и редица други важни въпроси в интересен ракурс поставя японският писател Сакьо Комацу в своите произведения. Представете си, че някой иска да ни ограби, да ни отнеме бъдещето? (романът „Крадци на утрешния ден“) Какво е отношението на съвременното високо цивилизовано общество към историческото минало — се пита авторът. Може би наистина някъде в пространството съществува допирна точка между съвременността и миналото, че по един тунел можем да се върнем 100 години назад във времето (дори не е нужно да изобретяваме традиционната машина на времето!), да се запознаем със своите прадеди, както в „Да живеят прадедите!“. Какви ли ще бъдат при подобна ситуация отношенията между двата свята? Имаме ли право да се намесваме и да променяме миналото?
Но нека се върнем към романа „Потъването на Япония“, който донесе най-голяма слава на Комацу. Това не е произведение, създадено, за да плаши читателите с бъдещия Апокалипсис. Всички умело подбрани научни доказателства за причините за потъването на японския архипелаг са плод на богатото творческо въображение на автора. Тази тема е средство, за да накара своите читатели да се замислят върху редица въпроси. Какво трябва да бъде поведението на човека в изключителни обстоятелства, какво означават тези така често повтаряни думи „патриотизъм, дълг, чест“ и как се изразяват на дело. Романът е една алегория. Япония не е заплашена от именно такава гибел. Тя не ще потъне в действителност. А накъде върви съвременното капиталистическо общество? Кои са силите, които в труден за страната момент ще се опитат да я спасят? Какво трябва да бъде спасено? Представлява ли японската култура ценност за световната история?
Може би някои от читателите не ще бъдат напълно съгласни с мен, след като заедно с главния герой Онодера преминат през вълнуващите събития, описани в романа. Но съм абсолютно убедена в едно. За българския читател това ще бъде една щастлива среща с един от най-добрите представители на съвременната японска литература и неговото не нуждаещо се от похвали произведение — романът „Потъването на Япония“.
© 1983 Силвия Попова-Милева
Сканиране: MesserSchmidt, 2009
Редакция: Didikot, 2009
Издание:
Сакьо Комацу. Потъването на Япония
Издателство „Отечество“, София, 1983
Превод от японски със съкращения: Елза Димитрова
Рецензенти: Васил Райков, Любомир Пеевски
Редактор: Асен Милчев
Художник: Николай Тодоров
Художествен редактор: Борис Бранков
Технически редактор: Петър Балавесов
Коректор: Йорданка Некезова
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14579]
Последна редакция: 2009-11-11 10:10:10