Людо Зеленка: Служителите на Диана

В планинската област Хорна Орава едно време живееха две луди глави, двама юнака, в чиито жили течеше огнената кръв на оравчани. Първият се казваше Юзек Хобот, а вторият — Антек Глова. Веднъж след някаква тяхна щуротия им взеха разрешителните за носене на оръжия и ги изключиха от ловното дружество. И тъй като не можеха да живеят без лов, на тях не им остана голям избор — станаха бракониери.

Не бяха възрастни. Макар и прехвърлили първа младост, те бяха запазени. На тридесет години още не бяха помислили за женитба. Когато женените им връстници ги питаха защо не се женят, Юзек се сопваше:

— За какъв дявол, като всеки знае, че мъжете се делят на женени и на умни.

— А не си ли чувал какво казва дядо поп в черквата — всеки трябва да се ожени, за да не изчезне народът ни.

— Защо ми е притрябвало да слушам попски съвети? Ако женитбата е толкова хубаво нещо, както ни я хвали той, защо самият не се ожени?

— Прав си, Юзек — подкрепяше го Антек. — Разликата между попа и бракониера е само в това, че ние крием какво правим, а попът се фука с това, което не прави.

Двамата антихристи признаваха само едно божество — богинята на лова Диана. Преди години на чашка ракия те тържествено се бяха заклели да й бъдат верни до гроб.

Кой знае откъде тези деца на свободната природа бяха дочули за съществуването на напетата антична богиня. Ясно беше, че от историята на Древна Гърция те се интересуваха колкото носорог от тенис. Навярно името им беше попаднало съвсем случайно и оттогава двамата се бяха заловили за него като кърлежи. Диана им стана талисман и заклинание. Дори когато пиеха, те пулеха очи към небето и въздишаха в един глас:

— Дай ни, Диана, здрава ръка и ясен поглед по време на лов и подкрепи духа ни, за да не издадем приятеля, когато стражарите ни пердашат в дранголника.

Своя дълъг тост те смотолевяха така бързо и неразбрано, че приличаха на будисти, които се молят. Ако някой се осмелеше да ги разпитва за Диана и за думите на тоста им, двамата другари му ги разясняваха така „нагледно“, че през следващия месец, прекаран в гипс, той имаше достатъчно време да размишлява върху това колко вредно за здравето може да бъде любопитството.

Няколко пъти ловците и стражарите ги бяха залавяли да бракониерстват, а веднъж се озоваха и зад решетките. Нямаше обаче сила, която можеше да ги откъсне от сладостта на бракониерството. Все пак оттогава те се пазеха повече от ловците и от стражарите. Антек дори измисли какво да направят, та никога вече да не попаднат зад решетките.

— Юзек, честна дума, отсега нататък няма да ни накарат да ядем затворническата супа!

— Така ли? — изхили се Юзек. — И какво измисли?

— Познай! Познай!

— Казвай, защото така ще те прасна, че и собствената ти майка няма да те свести! — закани се Юзек, защото той обичаше да говори откровено и без заобиколки.

— Слушай тогава! Нали ни остана кожата от полската крава, дето я застреляха акцизните, като я прекарвахме през границата… Сещаш ли се за какво става дума?

— Не се сещам! — отвърна Юзек и загледа приятеля си. — Казвай по-нататък!

— Тогава слушай по-умния… Ще обработим кравешката кожа! Ще закрепим върху нея рога, на краката ще сложим кравешки копита… И сега ли не разбираш какво ще стане от кожата?

— Казвай какво ще правим по-нататък?

— Е, добре — засмя се Антек и бързо продължи. — Тайно ще се научим да ходим в кравешката кожа, да хвърляме къчове като крава, да мучим като крава, да лежим като крава…

— Да даваме мляко като крава — услужливо добави Юзек.

— Не ми се присмивай, Юзек! В кравешката кожа аз ще бракониерствам, в кравешкия търбух ще прекарвам контрабанда от Полша платове и спирт, а от нас за Полша обувки! Сега вече разбираш ли?

— Разбирам. А в кравешката кожа ще можем да ходим и на лов, нали? Антек, ти си истински източен мъдрец! — разхили се Юзек и така силно прегърна приятеля си, че неговите кости запращяха.

Веднага се заловиха за работа.

Обработваха кравешката кожа. Майсторски я подсилиха отвътре, а главата свързаха с въженца, за да може лесно да се върти на всички страни. За опашката също закрепиха въженце, за да наподобят движенията, с които кравата пъди насекомите.

В тъмните нощи двамата тайно се учеха да ходят и да тичат. Само когато упражняваха лягането на хълбок, се сдърпаха. За нищо на света не можеха да станат като крава. Отпред Антек трябваше да коленичи целия прегънат, отзад Юзек трябваше да стои прав като свещ. Едва малко след това можеше да се изправи и Антек. Тренировката беше ужасна. Достатъчно беше задният да се наклони съвсем леко и предният се претъркулваше и забиваше глава в земята. Честно казано, в кравешката кожа те се чувстваха много по-зле, отколкото на времето в затвора. Най-много им липсваше въздухът, който в затвора беше предостатъчно, а в кравешката кожа едва не се задушаваха!