Людо Зеленка: Служителите на Диана

Но има ли нещо, което да устои пред твърдата решимост на бракониерите, още повече, ако те са верни служители на Диана?

За кратко време двамата другари се научиха така хубаво и плавно да ходят в кравешката кожа, че можеха да се упражняват и през деня, като дори опитният зоотехник не би ги различил от истинска крава. Освен това те умееха да лягат като истинска крава, да въртят рогатата глава като крава, да пасат като крава, да мучат като крава. Двамата приятели препускаха из сайванта на Юзек, сякаш бяха пощръклели. Щом Юзек повдигнеше задницата, Антек измучаваше толкова естествено, че те без страх можеше да се присъединят към кое и да е стадо и старият опитен пастир не би ги различил от останалите крави.

Накрая те хитроумно приспособиха празното пространство в търбуха като склад за уловените животни. Мястото беше толкова много, че там се събираше повече месо, отколкото в една месарска количка. Двамата вярваха, че покровителката им Диана ще бди над всяка крачка на своите служители. Сигурно тя се беше смяла до припадък, когато ги беше гледала как се учат. Може би предприемчивата богиня беше продавала срещу амброзия билети на останалите олимпийски богове за неповторимата земна комедия.

Отначало им се свиваше сърцето, когато срещаха някой случаен човек. Скоро обаче те установиха, че на никого не му минава през ум да ги подозира. Успехът им ги зарадва. Настанаха истински златни времена! Няколко пъти преминаха границата в Полша и се върнаха с контрабандната стока по-спокойно, отколкото царски куриер.

После започнаха да ловуват. Отначало поставяха на определени места примки. Правеха го така майсторски, че никому не би хрумнало да се усъмни в лежащата крава, която в същия момент измъкваше от примката заек или лисица. Скоро започнаха да стрелят с къса пушка по сръндаци и зайци. С лекота те поваляха отблизо и по някой по-дребен глиган. Доверчивият нещастник дори не предполагаше, че от пасящата крава го заплашва смъртта.

След всеки изстрел двамата подскачаха и се втурваха главоломно из гората. Правеха го, за да не би случайният наблюдател да си помисли, че с „тая крава“ нещо не е наред… Едва по-късно, когато се увериха, че въздухът е чист, те се връщаха при плячката и през долния отвор я вмъкваха в празния склад в търбуха. Естествено, у дома, в сайванта, те се връщаха само по тъмно. В сайванта имаха скривалище за „кравешката униформа“ и за „ботушите“.

Но случваше им се да преживеят и неприятни мигове. Веднъж кучето на пастира се опита да ги подгони към пасящото стадо. Антек се избави от нахалника, като му хвърли парче сланина. Друг път крадлива жена реши да издои в котлето си чуждата крава.

Двамата имаха повече дивеч, отколкото членовете на ловното дружество. А ловците бяха започнали да мислят, че след последното наказание Антек и Юзек са изоставили бракониерските пътечки. Вече дори се обсъждаше дали да не възстановят членството им в дружеството.

Веднъж, както се мъкнеха из пълното с животни землище и проверяваха капаните, неочаквано уплашеният Антек вдигна тревога:

— Диана, спасявай ни!… Юзек, да бягаме! Да бягаме, ако животът ни е мил!

— Защо? Какво има? — сърдито попита Юзек, който тъкмо се готвеше да стреля по един сръндак.

— Не питай… Да бягаме! — изхриптя уплашената до смърт предница на кравата — Антек. Той се носеше и от страх не спазваше заучените движения. Летеше като обезумял, влачейки подире си Юзек, който не вървеше правилно и преплиташе крака.

— Стражари ли? — разпитваше отзад препъващият се Юзек.

— Не!

— Ловци ли?

— Не!!

— Да не би акцизните?

— Не!!!

— Тогава какво по дяволите? Казвай или — ревеше сърдитият Юзек. — Какво?!

— Бик!!!

— И-и-и… Бик! Какво да правим, Антек? — завайка се Юзек.

— Да скачаме бързо от кожата, че ни е спукана работата!

В същия миг търбухът на кравата се разтвори и от вътрешността му изпадна първият бракониер, а след него и вторият, почти в краката на бика. Тогава бикът набучи на рогата си кравешката кожа и я разкъса на парцали.

© Людо Зеленка

© 1979 Панайот Спиров, превод от словашки

Сканиране, разпознаване и корекция: moosehead, 2010

Издание:

Ловни разкази

ДИ „Земиздат“, София, 1979

Съставители: Атанас Георгиев, Власта Миклашова-Райска

Редактор: Радка Гоцева

Художник: Иржи Красл

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/17587)

Последна редакция: 2010-10-22 12:00:00