Фредерик Пол: Най-богатият човек в Левитаун

Изчаквах от благоприличие.

— Всичко това е много интересно, Уини, обаче…

— Харлан, детето! — изкрещя Марджъри. — Дръпни го от солените курабии!

Подчиних се, докато Уини обясняваше плахо зад гърба ми.

— По форма тези завързани на възел курабии приличат на детски ръце, събрани за молитва — или поне така са смятали през седми век. За една минута сръчният пекар може да сгъне повече от тридесет и пет курабии. Машините, естествено, са по-бързи.

— Уини… — казах аз.

— Искате ли да знаете етимологията на думата „флот“? Повечето хора смятат, че тя е свързана с моряците.

— Уини, чуй ме…

— Но не е така. Произходът й е свързан с черноработниците по вътрешните плавателни канали осемнадесети век, Англия. И така тези черноработници…

— Уини, махай се! — рекох твърдо аз.

— Харлан!

— Не се бъркай, Марджъри! — казах й аз. — Уини се домогва до парите ми, това е всичко. Само че аз не ги притежавам толкова отдавна, че да искам да ги хвърли през прозореца. Освен това кой иска да управлява света?

— Да, но… — изрече замислено Марджъри.

— При всичките тези пари, които имаме? — изкрещях аз. — Кому е притрябвало това?

Уини притисна с длани глава.

— Ох! — простена той. — Почакай, Харлан. На мен ми е необходима само парична помощ. В главата ми са запечатани дългосрочните обороти на всички акции на борсата — разпределения и дивиденти, и регистрите за доходите от хиляда деветстотин и четвърта година! Известни са ми и тайните знаци, които посредниците дават с ръка при продажбата на ценни книжа — като махнат нагоре, трябва да се купува, като махнат надолу, трябва да се продава, виждаш ли как са свити пръстите ми? Това означава, че разликата между костуемата и пазарната цена е три осми пункта. Дай ми един милион долара, Харлан.

— Не.

— Само един милион, нито цент повече. Ти можеш да си го позволиш. И аз ще го удвоя само за една седмица, ще го учетворя за месец, а след една година ще имаме един милиард. Един милиард долара!

— Ами данъците… — поклатих аз глава.

— Спомни си за закона на Остерхейгън — извика той. — И това ще е само началото. Мислил ли си някога какво могат да извършат милиард долара в ръцете на един свръхгений? — Той говореше все по-бързо и по-бързо — истинска лавина от думи, която очевидно не можеше да спре. — Ето виж! — изкрещя Уини, като притисна слепоочието си с една ръка, а с другата извади нещо от джоба си. — Виж това тук, Харлан! То е твое за един милион долара — не, за сто хиляди. Да, сто хиляди долара и е твое! И тогава няма да се отделям от теб. Ние и двамата ще бъдем свръхгении! Е? Съгласен ли си?

Погуби ме моето собствено любопитство.

— Какво е това? — попитах аз.

Той ми го показа — тумбеста малка стъкленица, наполовина пълна с белезникави капсули.

— Мое е — каза гордо той. — Моят хормон. Това е мозъчен стимулатор. Една капсула и мозъчните междуклетъчни връзки стават свръхактивни за един час. Три капсули за всеки двадесет фунта телесно тегло и ставаш свръхгений за цял живот. Никога вече няма да забравяш! Ще си спомниш неща, които смяташ, че са изчезнали от паметта ти преди години! Ще си спомниш за пошляпването на акушерката, благодарение на което за пръв път си поел въздух. Ще си спомниш името на медицинската сестра, която те е занесла до вратата на бащиния ти максеул. О, Харлан, няма граници за…

— Махай се! — извиках аз и го блъснах.

Полицаят Геймълсфелдър се появи като духа от лампата на Аладин.

— Така си и помислих — рече той, пристъпяйки навъсено към Уини Магкий. — Занимаваш се с изнудване, нали? Не мога да кажа, че те упреквам, братче, но ще трябва да се поразходим до полицейския участък, където ще си поговориш със сержанта.

— Само го махнете от главата ми! — рекох аз и затворих вратата, докато Уини се заяждаше с полицая да му каже името на друга опера от Кренек освен „Johnny Spielt Auf“.

Дишайки тежко, Марджъри постави бебето на пода.

— Биеш се, блъскаш хората и се държиш грубиянски . Ти не беше такъв, когато се оженихме, Харлан. Нещо у теб се промени, откакто наследи тези пари.

— Ще ми помогнеш ли да съберем капсулите? — попитах аз. Не бях го блъснал силно, ала въпреки това те се бяха разпилели.

Марджъри тропна с крак и избухна в плач.

— Знам какви чувства изпитваш към горкия Уини — хълцаше тя. — Но аз наистина го съжалявам . Толкова ли трудно ти беше да се държиш поне възпитано? Толкова ли ти досвидя да му дадеш тези жалки неколкостотин хиляди долара?