Анна Политковская - Русия на Путин

Дмитрий Кисельов бил изпратен да служи в селцето Истра в московските покрайнини. В Русия такова назначение се счита за чист късмет. Бил близо де Москва, родителите му, които били московчани, можели да го посещават и да се доберат до командира му, ако синът им имал нужда от помощ. Не било като да го пратят на Курилските острови. Но и това не спасило Миша от разложението сред офицерите.

Командирът на редник Кисельов — подполковник Александър Бороненков — имал печеливш страничен бизнес. Нищо необичайно за съвременната руска армия. Офицерите й са готови на всякакви номера, тъй като заплатите им са малки. Но специално този подполковник търгувал с войници. Истра е вилно селище и Бороненков продавал войниците си на собствениците на околните земи като евтина работна ръка. Редниците работели само за храна, а заплащането им отивало директно за командира. Но и тази схема за печелене на пари не е уникална. Даже е широко разпространена: войниците се „продават“ като безплатни аргати, или по-точно роби, на богаташи за срока на военната им служба. Така офицерите си уреждат „бартер“ с хора, които смятат за „полезни“. Ако офицерът има нужда от поправка на колата, но няма пари, води няколко войници в сервиза. Те работят безплатно колкото каже началникът на сервиза и в замяна офицерът получава ремонт на колата си.

В края на юни 2002 г. дошъл ред и на новобранеца Дмитрий Кисельов да бъде продаден в робство. Пратили го да строи къщата на някой си г-н Карабутов, член на Градинарската асоциация „Мир“ в Истра. Отначало се трудел на строежа, но после заедно с още седем други редници го накарали да копае канал по дължината на цялото имение. На 2 юли в 7 часа вечерта каналът се срутил и погребал три момчета. Сред тях бил и Дмитрий, който се задушил под пръстта. Родителите му се опитали да съдят подполковник Бороненков, но той успял да се измъкне. Познавал много „полезни“ хора. Дмитрий бил единствен син на семейство Кисельови. 2 2 Отношението към този инцидент беше същото като към случая с 54-мата войници. Гарнизонна прокуратура започна разследване, но пък нейните служители са подчинени на командира на поделението, в което е станало нещастието. И разбира се, прокуратурата оправда офицерите. Незаконната „продажба“ и „отдаване под наем“ на войниците като евтина работна ръка за селскостопанска или строителна работа, което обикновено се прави от техните офицери, е често срещана практика в Русия. Плаща се само на офицерите за това, че са осъществили сделката. Много рядко до войниците стига нещо, най-често не им се дава нищо друго, освен храна, цигари и подслон за една нощ. Понякога не получават нищо. Ако офицерът и работодателят са почтени хора, войниците се изкарват за известно време от поделенията, най-вече защото далеч от армията ще ги хранят по-добре.

На 28 август 2002 г. поделение 42839 било изпратено в Чечня недалеч от село Калиновская, където от доста време не се водели битки. „Старите“ пиели до припадък. „Старите“ са обикновени войници, на които им остава малко до уволнение. Те са най-лошата и смъртно опасна част от армията. Вечерта на старите им се сторило, че водката свършва, затова накарали първия войник, който се появил пред очите им, Юрий Дяченко, да отиде до селото и „да купи още откъдето иска“. Войникът отказал. Първо, бил дежурен, охранявал част от терена и нямал право да напуска поста си. Второ, обяснил им, че няма пари. Старите му казали да открадне пари от селото и с тях да им купи водка.

Но Юрий бил непреклонен. „Няма да отида.“ Били го жестоко до 5 сутринта и в почивките го подложили на ужасни и жестоки унижения. Потопили подочистачката в тоалетната и търкали с нея лицето на Юрий. Накарали го да бърше пода и когато се навел, се изреждали да пъхат дръжката на подочистачката в ануса му. И като завършек на така нареченото от тях „учение“, го завлекли в столовата и го накарали да изяде три литра каша и го биели, когато спирал да преглъща.

Къде били офицерите? Тази нощ и те били пияни до безсъзнание и физически им било невъзможно да контролират каквото и да било. Около 6 сутринта на 29 август 2002 г. намерили Юри Дяченко в склада с провизиите. Бил се обесил.

Сибир не е като Чечня. Той е далеч от войната, но това не е от значение, Роденият в Тюменска област Валерий Путинцев бил изпратен в района на Красноярск. Служил в окръжния град Ужур в елитните стратегически ракетни части. Майка му Светлана Путинцева се радвала. Предполагало се, че след като отговарят за най-опасните оръжия на планетата, офицерите там трябва да са сред най-образованите, да не пият и да не бият войниците, а да поддържат дисциплината. Но скоро и тя започнала да получава обезпокоителни писма от сина си, в които той разказвал, че офицерите били истински „чакали“.