Трейси Шевалие - Жива жар

Маги се втурна през тъмното поле зад тях, като се спъваше в замръзнали буци и разорани бразди, минаваше през изоставени зеленчукови лехи, газеше през почерняла коприва и къпинак, удряше се в тухлени зидове, заплиташе се в мрежи против птици и зайци. Чуваше Джем да пъхти зад нея и още по-далеч крясъците на разбунената тълпа. Маги хем се смееше, хем плачеше.

— Улучихме ги, а? — прошепна му тя. — Улучихме ги.

— Да, но дано не ни хванат! — Джем я настигна, сграбчи ръката й и я затегли напред.

Те стигнаха Карлайл Хаус, къщата на края на полето, заобиколена с желязна ограда. Шмугнаха се покрай нея и излязоха на уличката, която минаваше отпред и водеше до Роял Роуд, осветена от къщите и "Гербът на Кентърбъри".

— Не бива да ходим там, ще ни видят — рече Маги задъхана. Тя се огледа и в двете посоки, после прескочи плета, като проклинаше драскотините и убожданията от глог и къпини. Двамата с Джем се изстреляха през пътя и скочиха зад следващия плет. Чуваха пръхтенето и виковете на мъжете, които ги преследваха, сега по-близо, и това ги пришпори да тичат по-бързо. Тук беше по-тъмно. Нямаше я Карлайл Хаус да осветява пътя. Само голо поле чак до складовете покрай реката.

Позабавиха крачка, за да не се препъват в мрака и да не вдигат шум. Звездите над главите им пробиваха все повече дупки в синьо-черното небе. Джем дишаше учестено в ледения въздух, който прорязваше като нож гърлото му. Ако не беше така ужасен от тълпата зад гърба си, би се наслаждавал на красотата на нощното небе.

Маги отново водеше, но напредваше все по-бавно. Когато внезапно спря, Джем се блъсна в нея.

— Какво става? Къде сме?

Маги се закашля и звукът прокънтя в мрака.

— Близо до Улицата на главорезите. Търся нещо.

— Какво?

Тя се поколеба и каза тихо:

— Някъде тук има стара тухларна, в нея печаха тухли. Можем да се пъхнем в пещта. Знам я… добро място за криене е. Ето я.

Те се блъснаха в четвъртит зид от груби тухли, висок до кръста, който беше разрушен от единия край.

— Давай, можем и двамата да се вмъкнем вътре. — Маги се наведе и пролази в тъмния квадрат, образуван от тухлите.

Джем клекна, но не я последва.

— Ами ако ни намерят тук? Ще сме заклещени като лисици в дупка. Ако останем навън, поне можем да бягаме.

— Ако бягаме, ще ни хванат. По-големи са и са много.

Най-накрая тежките стъпки на преследвачите им го накараха да я послуша. Той се промъкна в тясното тъмно пространство и се притисна до Маги. Пещта миришеше на глина и пушек и на едва доловим дъх на оцет от кожата на Маги.

Клечаха сгушени един до друг, запъхтени и премръзнали. След минута дишането им се поуспокои и стана равномерно.

— Надявам се на Мейси да й се е разминало — рече той тихо.

— Мистър Блейк няма да позволи да й се случи нещо.

— Какво според теб ще ни направят, ако ни хванат?

— Няма да ни хванат.

Ослушаха се. Стъпките на мъжете се чуваха по-отдалеч, като че ли бяха се бяха отправили към Ламбет Палас. Маги се изкикоти и каза:

— Зелката.

— Да — усмихна се Джем, — беше добро попадение.

— Благодаря ви, господине от Дорсет. — Маги загърна по-плътно шала си и се притисна към него. Той усети как тя още трепери.

— Ела, гушни се да те стопля. — Той сложи ръка на рамото й. Когато я притисна към себе си, тя посегна и притегли другото му рамо, така че двамата се обърнаха един към друг, и зарови лице във врата му. Джем възкликна:

— Носът ти е замръзнал!

Маги отдръпна лице и се засмя. Когато погледна нагоре към него, Джем зърна блясъка на зъбите й. Тогава устните им се срещнаха и при този топъл нежен допир целият леден ужас на вечерта се стопи.

Целувката не продължи толкова дълго, колкото двамата искаха или очакваха, защото внезапно ги освети запалена факла и от мрака изникна лице. Маги понечи да изпищи, но успя да се овладее и сподавеният звук не се чу на повече от няколко метра.

— Знаех си, че ще ви намеря сгушени в това скришно кътче. — Чарли Батърфийлд клекна и ги загледа.

— Чарли, изкара ми акъла! — извика Маги и в същото време се отдръпна от Джем.

Чарли следеше всяко тяхно състояние — близостта им, раздалечаването, срама им.

— Намерили сте си удобно местенце, а?

— Какво правиш тук, Чарли?

— Тебе търся, сестричке. И аз като всички други.

— Какво правеше с онези мъже при мистър Блейк? Какво ти влиза в работата? Защо го тормозеше? Нищо не ти е направил. — Маги се беше окопитила бързо и сега нападаше брат си.

Чарли пренебрегна въпросите й и изрече нещо, което беше сигурен, че ще я смути много: