Евгений Гуляковски - Дългият изгрев на Ена

С всяка изминала година ставаше все по-трудно и по-трудно да се изискват нови запаси. В Съвета добре разбираха, че Регос се е превърнал в твърде скъпа приумица, която не изпълнява своята основна функция — да защищава колонистите от неприятелските сили в космоса.

Тъкмо се канеше да отвори вратичката на кухненския асансьор и върху контролния дисплей замига сигналната лампа.

— Не ме оставят да хапна спокойно — сърдито измърмори той, но включи екрана и дори не показа, че е раздразнен.

— Извинете, шефе, но пристигна бърза телеграма от Алкол. — Дежурният млъкна, когато забеляза погледа на Ротанов, насочен към вратичката на кухненския асансьор.

— Слушам, Антоне. Какво се е случило пак? Да не би председателят на Съвета да е подал оставка? Този Сизов напоследък ни създаде доста неприятности.

— Съобщават, че тази година няма да изпълнят плана за доставка на аргон. Изпращат ни последния транспорт. Така че ще получим четиристотин тона по-малко.

— А какви са резервите ни?

— След неизпълнението на плана за миналото тримесечие ни останаха около двеста тона.

— Добре. Ще помисля как да излезем от положението.

Ротанов изключи дисплея, стана и се разходи из кабинета. В известен смисъл той превърна базата на Регос в своеобразен буфер между Земята и нейните колонии.

След като създаде тук огромни складове с резервни части и механизми от Земята и продукция от колониите, засега той успяваше да коригира плановете за доставките, да заобикаля и замазва най-парливите въпроси, да смекчава противоречията. Но често се появяваха и пукнатини, които не успяваше да запуши. Все по-грубо се проявяваше прекалено централизираната политика на външния Съвет на Земята. Все по-често отделът на Ротанов се оказваше между чука и наковалнята. Колонистите пренебрегваха базата и се оплакваха направо в Съвета за намалените доставки.

Веднъж Сизов успя да изрови за Съвета дори делото за изчезналия транспортен кораб. Патрулните кораби на базата случайно се бяха натъкнали на този автоматичен транспортен кораб с повреден двигател и вместо да го препратят на получателя, го докараха на Регос. Целият товар отиде за попълване резервите на базата. Ротанов използува своя авторитет и старите си връзки и в края на краищата успя да потули разследването. Но ставаше все по-ясно, че на Земята проникват сведения за неговата „складова“ дейност на Регос, за самоволното му коригиране на плановете за взаимни доставки.

Всеки момент можеше да пристигне ревизор… Е, може би не точно ревизор. Сигурно щяха да измислят за инспектирането някакъв съвсем невинен параван. Той все още има авторитет в Съвета. Противниците му няма да тръгнат открито срещу него, ако не разполагат с неопровержими доказателства. Управлението на извънземните поселения водеше твърде независима политика.

Основна причина за сегашните нещастия на Регос бе разединеността между отделните части на Земната федерация. С този проблем не успяха да се справят напълно дори свръхпространствените кораби. За ускорение и спиране бяха необходими около два месеца, на пръв поглед като че ли не много голям срок, но съобщенията се забавяха. Колониите нямаха друга връзка освен пощенската. Радиовълните преодоляваха разстоянието от звезда до звезда дълги години. Последните новини пристигаха с поредния кораб със закъснение от два месеца. Но не в това беше работата. Кой знае защо, след като се откъснеха от Земята и овладееха нова планета, хората преставаха да се чувствуват граждани на далечната Земя. Те се привързваха към своята нова родина. И поставяха нейните интереси над всичко. С всяка изминала година ставаше все по-трудно да се бори с тези настроения и с тази центробежна сила, която разкъсваше Федерацията. Засега на овладените планети се бе родило само първото поколение земни жители. Споменът за далечната им родина бе все още силен. Но какво щеше да стане по-нататък?

„Може би така и трябва да бъде? От какво всъщност се страхувам? Защо толкова упорито се опитвам да задържа разпадането на този многолик организъм? Ако космосът и занапред не окаже съпротива на човешкото настъпление — тогава всичко е наред. Тогава не е задължително хората да са обединени. Ала ако сме разединени, ще бъдем лесно уязвими. Космосът е необхватен, необхватно е и времето, през което под светлината на далечните звезди са могли да се родят неизвестни цивилизации. И какво от това, че още не сме ги срещнали. Просто сме имали късмет. Нали съществуваха ренитите. Съществуваха и изчезнаха безследно, като оставиха след себе си условия за зараждане на новата цивилизация на синглитите. Никой от нас не знае какво ще стане с нея в бъдеше. Трудно е да се предвиди и какви изненади ни очакват на още неоткритите звезди. Трябва да бъдем готови за всякакви изненади. Твърде мъчително ни се удава всяка крачка напред. Сигурно мнозина го разбират. Ето защо и Съветът гледа през пръсти на машинациите с доставките на Регос. Но това няма да продължи дълго. Още два-три случая като този с изчезналия транспортен кораб и на негово място може да застане човек, който отлично владее инструкциите и недостатъчно добре познава космоса. Тогава всичко ще отиде по дяволите. Лесно може да се докаже, че огромните резерви от труд и енергия, концентрирани в базата, са един ненужен и безполезен товар, който ръждясва и постепенно губи своята стойност. И това ще бъде почти вярно… Почти.“