Ф. Кирилов: Разходка в бъдещето

Възможностите за бързото развитие на хелиоенергетиката в Съветския съюз се разглеждаха по-надолу чрез въвеждането на полупроводниковите хелиостанции, които не се нуждаят от никакъв посредник и направо превръщат слънчевите лъчи в електричество…

— Великолепно, прекрасни тонове, отлично! — сепна ме моят съсед и аз вдигнах очи и го погледнах въпросително. Той възбудено ме бутна по лакътя и ми посочи с поглед напред в салона на самолета.

Погледнах нататък. Видях телевизионния екран.

В приятни топли цветове светеше екранът на телевизора в салона на самолета. Предаваха от Москва — спортен празник. Недоумявах защо бе това учудване на моя съсед. От години вече цветната телевизия не бе новост в Съветския съюз. По-сетне разбрах, че то се дължало на малко местен патриотизъм, както казват. Изпробвала се нова система от предаватели и приемници за цветна телевизия, изработени от завода, където работел моят съсед. Че тези приемници бяха много по-съвършени от досегашните, се убедих сам. Молт съсед бе радиоинженер и разпалено се зае да ми обяснява успехите на нашата телевизия.

През това време на екрана се зеленееше голямото поле на спортния стадион, ограден с червените атлетически писти и грамадни трибуни, претъпкани с народ. Над всичко това се извисяваше огромен стъклен купол. Това бе новият покрит стадион в Москва, който спокойно можеше да побере над сто хиляди души.

— Знаете ли — говореше моят съсед, — че още през 1960 година ние имахме доста нови телевизионни предаватели. Но днес съгласно седемгодишния план те са станали 2,6 пъти повече. Създадена е и се развива, както виждате, твърде успешно и цветната телевизия…

Аз всецяло бях погълнат от красивите картини, които се редяха на екрана. Дефилираше нашата спортна младеж.

— А известно ли ви е какви електронни машини създаваме ние — продължаваше инженерът. — Те командуват заводските машини, изчисляват полета на ракети, държат в курс кораби, пресмятат, запомнят, отговарят, разрешават задачи, превеждат текстове — въобще чудесни машини. Вместо човек те могат да водят електрическия влак, да ръководят работата на гигантска електроцентрала. Такива електронни машини създадохме ние през седемгодишния план. А сега нашите учени работят върху още по-съвършени конструкции, които ще облекчат още повече труда на съветските хора.

Автомобилът ме отвеждаше по оградения със стройни дръвчета път към автомобилния завод. Продължавах да мисля върху думите на радиоинженера, казани преди малко в самолета. Всъщност аз знаех доста неща за електронните машини. И сега отивах в такъв завод. Бях виждал движението в моя роден град Москва да се регулира на кръстопътищата не от жив човек, а от електронен автомат. Той съобразява, изчислява къде колко автомобили и тролейбуси са се натрупали и дава зелен или червен сигнал. Знаех за електронните машини, с помощта на които нашите инженери „изпитваха“ и „летяха“ с още несъществуващи самолети. Тук нужните изчисления тези машини правеха само за няколко минути и заместваха хиляди хора-изчислители. При това електронните машини работеха прецизно и почти безпогрешно. Те не се влияят от външни фактори и нямат „настроение“. Те нямат „чувства“, не се „тревожат“, не се „уморяват“ и винаги работят с еднакво „спокойствие“ и сигурност.

Всичко това съветските инженери бяха създали в последните години и сега тези машини масово навлизаха в производството, транспорта, в институтите и обсерваториите — навсякъде в живота. Те внасяха бавно, но сигурно коренен прелом в нашия живот, макар ние, обикновените хора, да не се спирахме много на това явление с огромно значение за бъдещето на нашата страна.

Все пак заводската зала ме учуди.

Дълга повече от петстотин метра, тя имаше десетки машини, свързани една с друга. Идеална чистота и никакви хора.

— Обслужващ персонал? — запитвам главния инженер, който ме придружава.

— Един инженер! — кратко отвръща той и след малко добавя. — Има и две момичета, които почистват.

А тук този автомат произвежда повече от хиляда блока за автомобилни двигатели дневно под команда на електронна машина.

Така е и в другите отдели на завода. Така излизат и напълно готовите за път автомобили. Даже и те биват изпробвани пак от електронен автомат.

Такива заводи-автомати израснаха в нашата страна съгласно директивите на XXI конгрес на Комунистическата партия на Съветския съюз през годините 1959–1965. Огромното производство в тях се дължи на използуването на най-новите открития на науката и техниката — радиоелектрониката, ядрената енергия, радиоактивните изотопи, ултразвука, свръхпроводимостта, полупроводниците, употребата на нови сплави и съединения, пластмаси и други химически продукти.