Хал Клемент - Огнен цикъл

А дали той…

Тук мислите му бяха прекъснати от повишения глас на командира Бърк.

— Нилс Крюгер! Аз свиках това заседание за разумна дискусия, а не за празни приказки и лични обиди. Ако нямате смислени доводи, налага се да млъкнете. Разбирам вашите чувства и ги споделям, след като сам претеглих моралната страна на въпроса също така внимателно, както и вие. Бъдете така любезен да не забравяте, че аз отговарям за неща, които все още са извън обсега на собствените ви задължения и които вие очевидно сте пропуснали във вашите сметки. Не съм казвал, че ще гласуваме или че всеки трябва да изложи мнението си. Съобщих ви извода, до който стигнах, а именно, че расата на Дар Ланг Ан — или неговите раси, което ми се струва по-правилно — ще представляват опасност за човечеството, ако напуснат родната си планета. Вярвам, че правителството ще сподели това мое мнение. Но ако някой друг или пък вие самият разполагате с факти, които биха могли да го променят, нека непременно ги сподели.

Крюгер замълча, след като внезапно си даде сметка докъде бе стигнал, и дори изпита благодарност към офицера за относително мекото порицание. За съжаление той не разполагаше с нищо, което би могло да се изтълкува като факти.

Тишината бе нарушена от друг приятел на Дар — един астроном на име Мърчисън.

— Господин командир, боя се, че изпускаме факт, който заслужава изключително внимание — каза той бавно, — и съм убеден, че той не само ще накара правителството да вземе решение, различно от вашето, но и ще го принуди да направи всичко възможно, за да предаде веднага на двете раси на Абиормен колкото може повече научни и технически познания.

— Да чуем! — отговори веднага командирът.

— Главното в случая е това, че ако оставим без подкрепа хората на тази планета, постъпката ни ще бъде равносилна на геноцид. Тя е неподходящо жилище за нас и единственият възможен, поне засега, дом за нейните обитатели, но не след много време на нея няма да може да живее никой.

— Защо? И след колко време?

— Защото това е една нестабилна система. По всяка вероятност Абиормен се е появила като нормална планета на червеното джудже, което местните жители наричат Тиър, но по това време Алциона не е била наблизо. Преди всичко светлинното налягане на Алциона е от такъв порядък, че близо до нея не може да се образува никаква планета.

— Вече съм го чувал, но не виждам как можете да поддържате все още подобна теория, след като планетата е на мястото си.

— Дълго време и аз не виждах как. Но геологията ни доказа, че моето твърдение е правилно; резките сезонни промени на планетата, които не са били познати в ранната история на този свят, а само от последните няколко милиона години, се дължат на елиптичната орбита на Тиър около Алциона. Възможни са две неща: или слънцето Тиър е било уловено от Алциона сравнително неотдавна, или гигантската звезда се е появила в близост до джуджето след нейното образуване. Склонен съм да вярвам, че е станало второто, защото ние се намираме в звезден куп, чието пространство е буквално задръстено — говоря относително, разбира се — от прах и газове. В същност повече от правдоподобно е, че с влизането на слънцето Тиър в звездния куп, ако то не е било по начало в неговия състав, е възникнала достатъчно голяма турбулентност, за да се започне едно сгъстяване в близост до него.

— Долавям, че това съвпада с геоложката скала на времето, но нима то не потвърждава и моето становище за приспособимостта на двете раси?

— В известен смисъл имате право, но лично аз не вярвам, че която и да е органична структура би могла да се приспособи към бъдещето, което й предстои в тази система. Не забравяйте какво ви казах — околното пространство е заредено с газове и прах. Следователно в средата съществува триене. Ето защо е възможна и първата теория, съгласно която Алциона е уловила системата на Тиър. Всяка година нараства времето, прекарано в горещата зона, а заедно с него намалява и разстоянието до гигантската звезда, което дава възможност на народа на Дар да живее на свой ред. Ако Алциона не напусне купа на Плеядите, което, поне както изглежда, тя няма намерение да прави, след още половин или един милион години червеното слънце ще падне върху нея заедно с Абиормен.

— Това е много време.

— Това е време, което не може да се определи с точност; много преди то да изтече, Абиормен ще стане необитаема дори за «топлата» форма на тукашния живот. Наш дълг е да изведем двете раси от планетата или поне да им помогнем да го сторят сами; в противен случай може да бъдем обвинени в престъпна небрежност.