Хал Клемент - Огнен цикъл

По-дребните, подобни на трева растения просто се свиха и изчезнаха, но на тяхно място бързо се появиха други. За по-малко от час картината в съда, която бе умалено копие на обстановката извън оперативния модул, се превърна в нещо непознато за всички наблюдатели, включително и за Дар Ланг Ан.

— Значи такава била работата! — пое най-сетне въздух един от биолозите; нито той, нито колегите му бяха поразени от гледката така, както Крюгер, но и никой от тях нямаше същите чувства към Дар. — Предполагам, че от всеки индивид излиза доста голямо потомство, ако това е единственият начин, по който те се размножават. Населението на тази планета трябва да е нещо страшно веднага след сезонната промяна.

Друг биолог поклати глава в знак на несъгласие.

— Дотук всичко е добре — каза той, — но има нещо, което не е наред. Сега сме непосредствено преди една от промените, а наоколо има толкова много животни, както месоядни, така и тревопасни, и растителността не е изядена от гъсеници. Някак си не мога да повярвам, че не съществува и друг начин на размножаване.

— Струва ми се, че всичко зависи от дължината на срока между сезоните. Ако това съотношение е обичайното, тогава през сезона живее около един на петдесет индивида.

— Вярно, но сезонът, който сега изтича, трае около четиридесет земни години. Просто отказвам да повярвам, че след този период от всяко диво животно трябва да се очакват толкова много оживели екземпляри. Знаем, че пропорционално на теглото си те изяждат толкова, колкото и подобните на тях животни на Земята. Дар, вие какво ще кажете? Не се ли появяват нови животни в различни моменти от срока на вашия живот?

— Да, разбира се — отговори местният жител. — Ако едно животно е достатъчно голямо, от всяка негова част ще порасне цяло ново животно. Това е напълно сигурно поне за съществата, с които се храним; винаги оставяме част от тялото им за тази цел. Вие не постъпвате ли така с вашите животни?

— Хм! На Земята има някои същества, с които става същото, но те са твърде примитивни форми. Лично аз не виждам как нещо може да бъде унищожено на тази планета.

— Защо? Някои животни не оставят достатъчно от своята плячка, за да порасне отново. Освен това винаги съществуват гладната смърт и опасността от удавяне, макар че е необходимо много време, за да може гладът да порази някое същество така, че то да не живее повече.

Един от учените погледна замислено дясната си ръка; два от пръстите липсваха и наместо тях се виждаха два закърнели израстъка — спомен от премеждие в детството.

— Дар, струва ми се глупаво да ви питам дали и вашата раса притежава тази способност за обновяване.

— Не виждам защо да е глупаво. Да, ние също имаме тази способност, макар че в едно цивилизовано общество към нея се прибягва твърде рядко. Понякога жертвата на катастрофа с планер или нещо подобно трябва да си смени ръка или крак.

— А глава?

— Тук случаят е по-особен. Ако нараняването е толкова сериозно, че са нарушени жизнените процеси, тъканите се връщат към «началото»; така се появяват един или повече съвсем нови индивиди. Тогава началният индивид се счита за умрял. Но както вече казах, това се случва рядко.

Биолозите бяха доста изненадани, че са намерили обяснение на този факт. А след няколко седмици работа при всички удобства, които предлагаше «Алфард», се стигна и до смислен отговор. Рихтер, който бе ръководител на групата на биолозите, бе доволен от възможността да даде обяснение на командира Бърк. Офицерът бе дошъл специално за отговор на въпросите, ’които го безпокояха.

— Рихтер, тези хора ме плашат малко — поведе разговора Бърк. — Както знаете, всеки командир на кораб, който се отделя от Земята, трябва да се запознае с дълги инструкции за опасността от внасяне на нови видове в дадена среда. Разказват ни за плъховете в Австралия и японските бръмбари в Северна Америка, докато се поболеем на тема «екология». Струва ми се, че сега се сблъскваме с нещо, което може да се превърне в опасен съперник на цялото човечество, ако това, което ми разказаха за хората на Дар Ланг Ан, е вярно.

— Предполагам, че сте прочели нашето резюме по въпросите на регенерацията. Приемам, че тези хора са направо изумителни в някои отношения, но не бих казал, че представляват някаква опасност.

— Защо не? Нима те не попадат точно в графата на онези същества, които влизат в нова среда без естествените си неприятели и се размножават, неограничавани от нищо? Само за няколко години те ще залеят човечеството.