Хал Клемент - Огнен цикъл

— Знаехме, че те виждат по-малки предмети от нас, но нямахме представа за причината. Не бяхме чували, че има различни видове светлина.

— И не знаете, че вълните, с които работи радиото, са еднакви с вълните на зрението, само дължините им са различни, така ли?

— Но това е направо смешно! Радиовълните се движат много бързо, за да се измерва скоростта им, ако изобщо за придвижването им е необходимо време. А вълните на зрението, ако те наистина са вълни, пътуват малко по-бързо от обикновения звук.

— Аха! — разнесе се замисленият човешки глас и след малко запита: — Бихте ли обяснили как действа вашето осветление?

— Това е просто един пароструйник с особена форма на дюзата. Много е трудно да се опише тази форма с думите, които знаем и двамата.

— Няма значение, вие ми казахте достатъчно. Но не можах да разбера как сте научили за слънцата, след като очевидно не ги виждате.

— Съвсем правилно; те само се усещат.

Дар Ланг Ан бе пропуснал няколко изречения и момчето се опита да му обясни набързо как стояха нещата.

— «Горещите» хора не виждат като нас двамата и разликата е много по-голяма, отколкото между теб и мен. Ние поне гледаме с помощта на една и съща светлина — електромагнитните вълни. А от това, което чух тук, оставам с впечатлението, че те си служат със звук с много висока честота; самият той спомена за движение, което било малко по-бързо от това на «обикновения» звук.

— Как е възможно да се гледа със звук?

— Предполагам, че след известно приспособяване може да се гледа с помощта на всичко, което се движи в права линия, а при звука е точно така, стига да не срещне някакво препятствие. В този смисъл ултразвуковите вълни са по-подходящи от вълните, с които разговаряме, защото тяхната дължина е много малка. Наистина с тях не могат да се виждат съвсем малките предмети; нали си спомняш, че той не видя отделните намотки на антената.

Двамата се заслушаха отново в разговора по радиото; в същност това се отнасяше повече за Крюгер, защото Дар бе намерил отново нещо, над което да се замисли.

— Очевидно сте се задълбочили твърде много, за да стигнете до идеята за необикновения характер на вашата планетна система — говореше биологът, — тъй като вие можете да почувствувате само онези тела отвъд атмосферата на Абиормен, които излъчват голямо количество топлина.

— Картината, която нарисувах на Нилс Крюгер, е само една от нашите теории — отговори спокойно съществото.

— И тя се оказа съвсем правилна, както виждам. Но след като си служите успешно с научното мислене, за що се противопоставяте така упорито на неговото разпространяване?

— Бих искал да престанете с този постоянен въпрос. Дори да ви отговоря на него, каква ще бъде ползата за нас? Какво се е подобрило, след като научихме, че Абиормен се върти около Тиър, а Тиър прави същото около Арин? Приемам, че подобно познание е безопасно, защото не е свързано с някаква фатална дейност, но то е буквално губене на време.

— С други думи, вие разделяте научното познание на две групи: безполезно и опасно.

— На практика излиза така. Има и едно изключение; то се отнася за човека, който изнамери нашето осветление, защото той направи нещо наистина хубаво. Въпреки всичко обаче, налага се да проучваме най-подробно отделните случаи, за да сме сигурни, че няма никаква опасност.

— Почвам да проумявам вашите схващания. Излиза, че вие не възразявате, когато ние губим собственото си време, за да откриваме неща, които вие използвате.

— Не ме интересува какво правите с вашето време. Задавайте следващия си въпрос.

Учените не възразиха на неговото предложение и постепенно Дар Ланг Ан започна да вниква в същността на своите предшественици и на децата, които щяха да дойдат след него.

Градовете им бяха разпръснати по Абиормен, макар и неизменно във вулканичните райони; под земята слизаха малцина от техните обитатели и оцеляваха там по време на студения период, без да ги види някой от поколението на Дар — табуто за огъня бе достатъчно силно. Въпреки своето многословие Учителят не даде да се разбере, че табуто за огъня бе в същност още един пример за въздействието на «топлите» Учители върху «студените». Расата на топлолюбивите живееше по-свободно: те сами решаваха къде да пребивават и къде да умрат, така че в началото на студения период хората на Дар намираха често метални предмети около своите градове и дори в тях. И те правеха всичко възможно, за да осигурят предаването на знанията в следващия цикъл, въпреки че разчитаха много по-малко на книгите, отколкото на паметта на своите Учители. Когато Дар прекъсна потока от въпроси, за да запита защо знанията не се предаваха от «топлите» на «студените» хора и обратно, което би помогнало и на двете раси в тяхното развитие, Учителят обясни търпеливо, че ако това бъде направено, те щели да изпуснат контрола върху разпространението на важни сведения.